Хм. Объркан. И сънен. Обаче с измити зъби. Хм. Нашите нищо не знаят. Майка ми е на мнение, че „има авария и сигурно са я спрели за малко“. Добре. След 2 минути пак източвам. Майка ми е ядосана, че пак харча водата и, че с „за малко“ е имала предвид половин-един час.

Започвам да се чудя ЗАЩО нямаме топла вода. Хм, да не би да сме изчерпали някаква месечна квота, като при мобилния интрнет? Пратете „START TOPLA VODA“ на 56789 и до 48 часа ще ви бъде пусната топлата вода. Дотогава има дезодоранти, които ви дават псевдо-свежест до 96 часа. Съседката, от чиято коса може да източиш половин шише олио, нищо не знае… Т. нар. Hausmeister също нищо не знае. Но иначе знае, че в пет сутринта е най-яко да се рине сняг под прозореца с метална лопата.

Ако това ми се беше случило във Враца, нямаше да ми пука някак си. ВиК, и Ваш’та мама, както беше оня виц. Но тука направо си шокиран, ебаси. Десетки години наред никакъв проблем и изведнъж никаква топла вода. В пощенската кутия няма бележка, в местния вестник нищо не е споменато по случая. За сметка на това пише, че еди коя си детска градина ги водили на зъболекар, където им подарили „четка и паста за зъбки, чашка с мече и“. И? И? След това „и“ свършва статията. Прерових всички страници. Няма продължение. Грешка при лейаута. Искам да знам и какво друго са получили??? Играчка? Книжка? Може би бойлер, за да си топлят вода, като им спрат топлата, а?

Като казах бойлер, се сетих, че Красита е „ларж и има цели два“! Ето, живея в ужким модерна държава, ама бойлерите са дефицит. Обаждам се на Красита за бойлера. тя, милата, се радва, че ще се отърве от единия и решаваме да се срещнем на Калотина, за да ми го предаде. Там обаче Красита решава спонтанно да дойде с мене до Мюнхен, тъкмо била в отпуска и искала да види истински баварски бирен фест, тъкмо да си поговорим, бутайки огромния бойлер по сръбските улици. При Унгария имаме проблеми с бойлера, понеже граничната полиция мисли, че това е част от корпуса на бившата руска подводница „Курск“. След куп телефонни обаждания до руското посолство, руско военно министерство и министерството на бойлерите и бойлерните съоръжения доказваме, че всички руски подводници са налични и липсващи няма. После се оказало, че някакви сръбски хлапета били драскали със спрейове разни цинизми по бойлера, докато сме си почивали в Белград и затова не сме забелязали, а унгарците видели това и помислили, че това било част от името на потъналата подводница… В Австрия пък искаха да ни глобят, че бутаме бойлер без винетка. В бързината съм забравил, че е нужна такава. Австрийците обаче видяха емблемата на „Елпром Тетевен“ на бойлера и казаха, че не е нужна винетка, понеже навремето техния кайзер Фердинанд фон Бойлергрухтен бил баджанак с шефа на „Елпром Тетевен“ и често си ходели на гости. Оттогава се получило нещо като Шенгенска бойлерна зона между България и Австрия… Момчетата дори се снимаха с нас на фона на бойлера. Така се пише история!

Пристигнал вкъщи в Мюнхен, успявам да боцна две дюбелченца в стената, на които да окача седем-тонния бойлер, да го напълня с двеста хиляди декара вода, и пеейки съветския химн, да се изкъпя. Показвам Мюнхен на Красита, след което тя си купува бързоварче от Duty Free Shop-а на мюнхенското летище. „…за спомен.“ добавя тя, избърсва тайно сълзица на изхода за самолета и прибира сувенирчето в ръчния си багаж с треперещи ръце. Емоционален момент за всички нас.

Back to reality! Топла вода няма. Идва за няколко минути, след което спира. И така шест дни. Слава Богу ходех всеки ден на плуване, където нямаше аварии и можех да се радвам на душовете там.

Оказа се, че общият нагревател на сградата се изключвал всеки път, щом наблизо имало бури. А бури имаше доста. Било превантивна мярка. Предпочитам да си остана с бойлера на Красита.

Само дето едното дюбелченце нещо се клати…

Ами имам аз една класация. Air-transportation-wise. Класация на различните ми полети: най-удобният, с най-красивите стюардеси, най-турбулентният, най-екстравагантният, най-дългият, най-късият…

Та промяната бе в категория „най-турбулентен полет“: Турбуленциите при излитане от София бяха толкова силни, че целия Airbus A320 се тресеше, имаше дори пищящи. Като капак на всичко влязохме и в завой на запад. Допреди това място в класацията си деляха два полета: София-Прага в т. нар. holding pattern (надупчена от въздушни ями) над чешката столица с CSA, и Будапеща-Мюнхен с Augsburg Airways и техния витлов Dash 8-400, където турбуленциите бяха толкова силни, че трябваше да държа доматения и портокаловия сок във въздуха в продължение на няколко минути, за да не бъда олян от главата до петите…

Турбуленциите над София бяха толкова силни, че майка ми, която летяла същата сутрин и попаднала в същите атмосферни условия, си рекла: „Тé т’ва беше! Адио, Рио!“. Крилата на швейцарския Airbus се огъваха като ламаринения покрив на паянтова будка за вестници на Попа при силен вятър:

Най-отвесното излитане бе с Австрийски Авиолинии. Мюнхен-Виена с един A319 на име „Сараево“. Командирът дори лично излезе в салона при пътниците преди запуска на двигателите, за да се представи и да им пожелае приятен полет. Имахме леко закъснение и трябваше бързо да се набере височина. Дори си рекох, дали пък австрийците не са тунинговали тоя А319, за да може да се качва така? Да не са му лепнали и едни яки джанти, готини калници и диодчета по чистачките… ;)

А най-краткият международен полет, полетът с най-красивите стюардеси и полетът с най-свежия командир бе между Мюнхен и Залцбург, на път за Дъблин, с ирландските Aer Lingus и техния почти празен зелен А320. Сто и двадесетте километра въздушна линия ги изминахме на 4 км височина за около 15 минути. Service разбира се нямаше. А Залцбург е като Враца, само дето планините са по-високи. ;)

В Залцбург се качи цяло училище, достигнахме MTOW-то (=maximum take-off weight) и не получихме clearance за излитане посока планините. Сигурно се питате: „Кой идиот е построил летище срещу планини?“ Но всъщност има специфични процедури. Излитането срещу планините с толкоз народ и багаж на борда не е проблем, но в случай на авария по време на издигането, например единият двигател откаже (не дай си Боже и двата, случвало се е), по възможност цял. А това е трудно, когато на 30 метра под тебе са острите зъбери на Алпите… ;) Командирът беше много cool в това отношение и съобщи:

Hi, folks!
We are awaiting clearane for takeoff permission by the authorities in Dublin, our Airbus engineers are calculating if we’re able to take off to the south, but as you know airplane and mountains don’t mix quite well. :)

Е, излетяхме след час в обратната посока, след като се появи безветрие. :)

Най-екстравагантният ми полет беше с Wizz Air по рейс София-Варна, на който имаше… годеж! Минути след излитането момчето, което седеше на първия ред, изчезна в кокпита. След няколко минути старшата стюардеса попита дали има една Мария на борда. Беше момичето на първия ред. Тогава младежът излезе от кокпита, хвана микрофона на интеркома и пожела на момичето честит рожден ден, след което допълни с въпроса, дали тя иска да се омъжи за него. Екипажът „случайно“ намери бутилка шампанско, а командирът излезе с букет рози! И това на 10 км височина. Желая на Георги и Мария всичко най-добро, на тях им пратих вече снимките… :)

На път съм да измисля нови категории. Ако имате предложения, пишете!