Ами имам аз една класация. Air-transportation-wise. Класация на различните ми полети: най-удобният, с най-красивите стюардеси, най-турбулентният, най-екстравагантният, най-дългият, най-късият…

Та промяната бе в категория „най-турбулентен полет“: Турбуленциите при излитане от София бяха толкова силни, че целия Airbus A320 се тресеше, имаше дори пищящи. Като капак на всичко влязохме и в завой на запад. Допреди това място в класацията си деляха два полета: София-Прага в т. нар. holding pattern (надупчена от въздушни ями) над чешката столица с CSA, и Будапеща-Мюнхен с Augsburg Airways и техния витлов Dash 8-400, където турбуленциите бяха толкова силни, че трябваше да държа доматения и портокаловия сок във въздуха в продължение на няколко минути, за да не бъда олян от главата до петите…

Турбуленциите над София бяха толкова силни, че майка ми, която летяла същата сутрин и попаднала в същите атмосферни условия, си рекла: „Тé т’ва беше! Адио, Рио!“. Крилата на швейцарския Airbus се огъваха като ламаринения покрив на паянтова будка за вестници на Попа при силен вятър:

Най-отвесното излитане бе с Австрийски Авиолинии. Мюнхен-Виена с един A319 на име „Сараево“. Командирът дори лично излезе в салона при пътниците преди запуска на двигателите, за да се представи и да им пожелае приятен полет. Имахме леко закъснение и трябваше бързо да се набере височина. Дори си рекох, дали пък австрийците не са тунинговали тоя А319, за да може да се качва така? Да не са му лепнали и едни яки джанти, готини калници и диодчета по чистачките… ;)

А най-краткият международен полет, полетът с най-красивите стюардеси и полетът с най-свежия командир бе между Мюнхен и Залцбург, на път за Дъблин, с ирландските Aer Lingus и техния почти празен зелен А320. Сто и двадесетте километра въздушна линия ги изминахме на 4 км височина за около 15 минути. Service разбира се нямаше. А Залцбург е като Враца, само дето планините са по-високи. ;)

В Залцбург се качи цяло училище, достигнахме MTOW-то (=maximum take-off weight) и не получихме clearance за излитане посока планините. Сигурно се питате: „Кой идиот е построил летище срещу планини?“ Но всъщност има специфични процедури. Излитането срещу планините с толкоз народ и багаж на борда не е проблем, но в случай на авария по време на издигането, например единият двигател откаже (не дай си Боже и двата, случвало се е), по възможност цял. А това е трудно, когато на 30 метра под тебе са острите зъбери на Алпите… ;) Командирът беше много cool в това отношение и съобщи:

Hi, folks!
We are awaiting clearane for takeoff permission by the authorities in Dublin, our Airbus engineers are calculating if we’re able to take off to the south, but as you know airplane and mountains don’t mix quite well. :)

Е, излетяхме след час в обратната посока, след като се появи безветрие. :)

Най-екстравагантният ми полет беше с Wizz Air по рейс София-Варна, на който имаше… годеж! Минути след излитането момчето, което седеше на първия ред, изчезна в кокпита. След няколко минути старшата стюардеса попита дали има една Мария на борда. Беше момичето на първия ред. Тогава младежът излезе от кокпита, хвана микрофона на интеркома и пожела на момичето честит рожден ден, след което допълни с въпроса, дали тя иска да се омъжи за него. Екипажът „случайно“ намери бутилка шампанско, а командирът излезе с букет рози! И това на 10 км височина. Желая на Георги и Мария всичко най-добро, на тях им пратих вече снимките… :)

На път съм да измисля нови категории. Ако имате предложения, пишете!