ВНИМАНИЕ: Долунаписаното може да издава ключови действия от филма „Predators“, така, че ако искате да го гледате, ви препоръчвам да bookmark-нете тази страница и да се върнете към нея след прожекцията! :)

Миналата вечер взех, че се излъгах и гледах „Хищници“. Predators. Прéдътърс. Или както викат моите колеги: „Предейтърс“. Трейлърът както винаги обещаващ и cool (Аз ако хвана онова копиле, дет’ им монтира трейлърите у Холивуд, главичката ще му откъсна, гад мръсна). Поне киното, което посетихме, бе с т. нар. кино-понеделник, т.е. платихме само 4,50 евро вход. (Лично за мене много пари за такъв филм, ама карай!).

В киното бях за пръв път и според интернет е най-старото в Мюнхен, че дори най-вероятно и най-старото в света с постоянна програма! Баси, Юнеско да чуе, ще дотърчи веднага с жена си! Залите две, малка и голяма. Мила бабка (на видима възраст колкото самото кино) къса билетчетата. Ние сме в малката зала. И като кажа „малка зала“, разбирайте… малка зала. Три Четири реда! Първият е много ниско, почти не се вижда отзад, едва ли не вкопан в екрана. Не знам дали седалките са с предпазни колани, но съм сигурен, че седящите там намазват с по някоя епизодична роля в някой блок-бастер: Я на страната на Терминатора, я редом с бойците в „Мумията“, или пък на закуска с Тифани… Местата ни са на „последния ред“ (има ли значение дали е 3-ти или 4-ти?). Аз вече съм се приготвил ментално да хващам мръфките, дето ще хвърчат от предстоящия филм, който е за лица над 18 години.

Кратката история: група пичове (и една… мацка), които са до един бивши или настоящи военни, убийци, похитители, падат от небето (буквално!) на една далечна планета, която обаче няма нищо общо с планетите, които познаваме от филмите и книгите, а мяза по-скоро на горичката покрай Костинброд. Или местността около Камбаните. Ама без Людмила Живкова. Та пичовете (и… мацката) решават, че ще търсят изход от ситуацията, бродейки из „джунглата“. Постепенно почват да се усещат, че работата е напечена, понеже се натъкват на хаотичния бивак на трима хищници. Абе личи си, че са мъже предаторите! Разхвърляно, боклучаци наоколо, дрипи, празни бутилки от бира, заклан дивеч… Отгоре на това, на мястото вързан четвърти хищник (явно сгазил лука… или там к’вото може да се сгази на тая планета). Наш’те го оглеждат любопитно („Приятно ми е, Калоян!“) и вече са 120% сигурни, че те самите са плячката и бая тичане ще падне. Но преди да кажат „паралелепипед“, биват нападнати от тримата хищници. Успяват да се спасят. Е, поне повечето, де. Бродѝ дава идеята да освободят оня вързания („Приятно ми е, Калоян!“) и той да ги „хвърли“ до планетата Земя, на път за Драгалевци. Все пак са му направили услуга и тука сме на принципа „Ние трéбва да се подържаме в такива моменти!“. Обаче това, което земляните не знаят, е, че тримата хищници са всъщност от Перник и са се сдобили с jailbreak-нати айфони, с които взривяват космическия кораб. Земляните, чиято бройка вече клони към 2,41, решават, че трябва да се изправят лице в лице с врага. Жалко, че оня с лука („Приятно ми е, Калоян!“) е вече убит. Трябва да разчитат сами на себе си. След teh битката, в която всички хищници биват унищожени с ръждива вилица и радиатор от Москвич, останалите двама души се запътват куцукайки към спирката на метрото от трети диаметър, което ще ги отведе директно в жк Княжево… след няколко години.

Разочарование. Смях в залата. Хм, ако бях заспал на тоя филм, дали щях да се събудя в… Inception?

Вчера реших спонтанно да отида на кино да гледам „The Lovely Bones“ на Питър Джаксън, познат ни от „Властелинът на пръстените“ и „Кинг Конг“ – два филма, които не ми харесаха кой знае колко. Да, дори и „Lord of the Rings“ – сериала: твърде дълъг, твърде муден, без тайминг…

Трейлърът на „The Lovely Bones“ ме грабна, макар, че така съм попадал в капани на кофти филми: готина реклама, а филмът е като боза, престояла на кухненския прозорец шест юлски дни.

Но „The Lovely Bones“ беше вярно попадение. Интересна беше историята (по романа на Алис Сиболд) като цяло: 14-годишната Susie Salmon е убита на път за вкъщи от нейн съсед и отива в рая, от където наблюдава семейството си и им дава знаци, за да могат те да докажат кой е убиеца…
Знам, че в началото филмът трябва да ви звучи доста кичозно. Такъв си е. Но това не е толкова важно, колкото начинът, по който семейството на момичето, приятелите и и най-вече нейният убиец се (опитват да се) справят със ситуацията. На кича в случая му е простено, досега никой не се е върнал от рай, ад и други междинни светове, за да даде мнение, рецензия, блог-публикация или поне един мижав туит на 6liokavica по въпроса!

„In meinem Himmel“ (нем. „В моя рай“ , немският „превод“ на заглавието) не е един CGI-ефектски-спектакъл, както писаха много критици. Според мен филмът е просто една много чувствителна, по-различна „визуализация“ на една много тежка драма в едно случайно средностатистическо семейство през седемдесетте. И дигиталните ефекти в стила на Салвадор Дали просто спомагат за това. Било то кораби, плуващи в огромни бутилки край брега, падащото по скалите безжизнено (CGI) тяло на убиеца-извратеняк или ръждясалият сейф с тялото на убитото момиче, който потъва завинаги в бездънната яма на градското сметище, оставяйки семейството й във вечно неведение…

Саундтракът е на Браян Ено. Той по принцип не пише музика за филми, но за този филм е направил изключение. Получило се е.

Дублажът беше на места технически зле. Преглътнах го.

Актьорите са се справили много добре, особено Stanley Tucci в ролята на съседа-убиец.

Поинтересувах се и от авторката на книгата Алис Сиболд: На 18-годишна възраст бива жестоко пребита и изнасилена край университета си. Месеци по-късно продължава следването си и случайно разпознава изнасилвача си на улицата край учебното заведение. Извергът е осъден веднага и получава максималното наказание. За това тя пише и в нейната предишна книга, автобиографията й „Lucky“.

Мисля, че филмът ще ви хареса, ако си падате и по филми, които ви карат да се замислите за секунда-две след като лампите в киното светнат и когато ги загасите вкъщи, малко преди да си легнете и да затворите очи. Ако се чудите защо филмът се казва „The Lovely Bones“, ще разберете, след като го гледате: загадката се крие в последните думи на Susie Salmon…