Не съм много-много за рекламни постове, но мисля, че ще ме разберете, след като изчетете долния.

Преди няколко седмици мои twitter последователи и от мен следвани се оплакваха от мобилния си оператор, че им бавели фактурите, че надписвали много над реалните сметки… С две думи: правели мизерии на редовния клиент, който заради тези мизерии ставал нередовен и попадал в кръговрата на М-изерията. Тогава @nixanbal ме помоли да напиша нещо на тая тема. Ето, правя го.

Реших да ви разкажа за моя сегашен мобилен оператор. Преди да почна, искам да кажа, че не работя (и не съм свързан по никакъв друг начин, освен че съм клиент) за него, както и че не работя за негова конкуренция. Не искам блога ми да заприлича на рекламна платформа. Средностатистически клиент им съм. Просто споделям опит. Това е. Един вид рубрика „продукт на месеца“.

Моят мобилен оператор се казва Fonic. Фирмата е немска баварска и е 100% дъщерна фирма на известната Telefónica (преди известна под името О2). Централата им е в същата сграда, като на майката-концерн. Тоест още живеят при мама. На няколкостотин метра са от Olympiapark в Мюнхен.

Нека да върнем времето малко назад. Как се спрях на Fonic? Преди това бях клиент на огромен червен гигант. Имах си prepaid карта, защото изпитвам неприязън към дълги договори, където плащаш за нещо, което може и да не си получил или може и да не получиш. Та карах си аз с моята prepaid карта и се чудех, как в рамките на месец „изгърмявах“ толкова десетки евро, макар, че се обаждах на няколко фиксирани номера в Германия, както и на няколко мобилни номера, също в Германия. Времетраене на разговор: към 1-3 минути. Провайдерът ми удържаше разни такси за услуги, които не си заслужаваха и можех да ги махна само чрез обаждане по скъпия hotline. Интернет не ползвах, понеже интернетът бил само за богоизбраните с договор и с хартисали 60 евро на месец. „Интернетът“, който предлагаха на „простосмъртните“, се ограничаваше само до бавното отваряне на няколко сайта в CSS на самия провайдер.

Един ден ми кипна. Мисля, че валеше проливен дъжд, нямах пари на картата, наоколо нямаше магазини, откъдето да купя ваучер, а исках да викна нашите да ме приберат с колата. А не можех. Почнах да търся информация за евтини prepaid мобилни услуги. Дълго търсих и сравнявах. Цени, тарифи, мегабайти… Пресмятах. И пак сравнявах. И стигнах до ултимативния мобилен доставчик! Обадих се на сегашния и им казах, че желая да ги напусна. Върхът на нахалството от страна на червения гигант бе, че ми казаха да не звъня повече на горещата линия и ми затвориха телефона.

Според един от параграфите на немския закон за телекомуникации имате право да си вземете стария номер към новия доставчик. Пести нерви, пари и SMS-и, за да информирате познати и приятели, че сте с нов номер. По закона на Мърфи, тримата най-важни човека забравят новия ви номер (един от тях е майка ви). Стария доставчик изисква такса за предаване на стария номер, между 25-30 евро. Последна възможност да ви обелят. Но новия доставчик компенсира кожодерството: Fonic ми подариха един месец безплатни разговори в цяла Германия (фиксирани и мобилни номера). Самото пренасяне на номера от червения гигант към Fonic беше почти безпроблемно: червения гигант ми държеше номера към 2 седмици, макар, че си бяха изтеглили 25-те евро такса. Switch-ването беше просто един SMS от Fonic, че вече съм на новия номер. Дори не трябваше да рестартирам телефона!

Една от причините да избера Fonic, беше, освен, че са оценени от различни тестове като „ниско-тарифния prepaid оператор с най-много клиенти, супер мрежа и т.н.“, също и, че цените им са прозрачни. Няма нощна тарифа, дневна тарифа, празнична или следпразнична тарифа. Цената за всички мобилни и фиксирани номера, както и SMS-и в Германия е една: 9 цента/минута. Тарифирането е на 60 секунди, както при всички немски prepaid оператори. В Германия си говорите и смс-вате винаги не повече от 40 евро на месец, има таван на разходите.

Другата от причините е цената на разговори до чужбина: Fonic предлага една цена до всички фиксирани телефони в цяла Европа (не само Европейския съюз, а цяла географска Европа!), САЩ (Хаваите и Аляска също), Канада, Русия (чааак до Южно-Сахалинск!) – 9 (девет) цента/минута! Кеф ви България, Албания, Швейцария, Норвегия, Ватикана, Турция, Кипър, Ферьорски острови… Международните SMS-и са по 19 цента (цял свят), а цената на минута разговор до мобилен телефон в изброените държави е 29 цента.

Якото е, че предлагат и мобилен интернет. Истински мобилен интернет, където app-ове бачкат, за разлика от червения гигант. Цената на месечния абонамент е 9,95 евро (може да бъде пуснат и прекратен по желание по всяко време чрез SMS „start handyinternet“ или „stop handyinternet“ на F-O-N-I-C (36642)), като включва 500 MB в UMTS, след надвишаване на мегабайтите скоростта се намалява на GPRS. Интернетът се удължава с месец ако имате достатъчно пари на картата, ако ли не, спира, вие получавате известие, че вече сърфирате на 24 цента на мегабайт и „по-полека с ютюб-клипченцата“. Мога да кажа, че ползвам много често нета, ежедневно, но досега на месец съм харчел максимум 400-450 MB, въпреки прекомерното туитене, мейли, качване на снимки, коментиране, ретуитване, шерване, foursquare, четене на блогове и т.н. Разбира се, за audio & video streaming и подобни габаритни неща ползвам wifi. Много съм доволен от UMTS мрежата и покритието.

При предишния доставчик беше адски неудобно да си зареждаш картата с пари. По втория закон на Мърфи, парите ти се изчерпват точно в неделя, когато магазините с ваучери са затворени. При Fonic мога да зареждам от интернет-портала им, чрез безплатен SMS („Aufladen“ или „Aufladung“ на K-O-N-T-O (56686)), чрез безплатно обаждане. Разбира се и с oldschool ваучер от магазина. Ако забравяте като мене, може да си настроите така сметката, че в края на месеца автоматично да се зарежда с 10 евро, или като ви паднат парите под 4 евро, пак автоматично картата се зарежда с 10 евро.

Съпортът… е супер. Нали знаете когато звъните на гореща линия и ви бутнат на музика и чакате ли, чакате. Налагаше ми се да се обадя на техния hotline 80 000 (14 цента/мин, според мен честна цена) и вдигнаха почти веднага. Дори помислих, че съм уцелил някакъв вътрешен номер, та запелтечих отначало от зор. Хората ми решиха проблемите веднага, без да ме препращат наляво-надясно или да ми затварят. Веднъж не получих навреме известието за привършил абонамент на нета (автоматични SMS-и не ги пращали нощем, народа иска да спи!) и Fonic ми върнаха парите, които бях „изсърфирал“ volume-based. Евала! Запитвания и проблеми, направени чрез онлайн-формата, също са обработвани в рамките на броени работни дни. Аз получих отговор на следващия ден.

Има и онлайн съпорт: чрез туитър, на @fonic_hilft, както и във фейсбук, на https://facebook.com/fonic, където Мелани и Катрин от съпорта на Fonic помагат бързо и ефективно на общи въпроси и проблеми. Някои пъти в рамките на минути!

Fonic имат и силен маркетинг не само в лицето на Брус Дарнел, но и с доста интересни кампании: currywurst за 9 цента, бензин за 9 цента/литър, кино- и футболни билети за 9 цента, самолетни билети за 9 цента/летателна минута… И не само това. Ако препоръчате Fonic на приятел, и двамата ще получите по 5 евро подарък към сметката, ако приятелят стане техен клиент. В момента тече кампания за нови клиенти, при която предлагат през първия месец безплатен интернет, както и 25 безплатни минути! Между другото, SIM картата е 2 в 1: SIM и micro-SIM. Интересното е, че Fоnic не charge-ва за самата SIM карта.

Факт е, че Fonic показва, че не е нужно човек да е непременно с двугодишен тлъст договор, където да плаща за услуги, които фактически не ползва. Факт е, че Fonic уважава всеки един свой клиент и няма скрити такси. Някои се оплакаха, че Fonic им тръшвал глоба, понеже опитали да заредят картата си от празната си банкова сметка (най-голямата глупост, която можеш да направиш при банкиране в немска банка, е да преведеш пари от празна банкова сметка!) без да знаят, че вината е тяхна, и че банките хич не обичат да правят банкови преводи от празни банкови сметки. Факт е, че не се замислям, колко (много) съм говорил с България, Германия и т.н. след като привърша даден разговор.

Крайно време е според мен други чуждестранни мобилни оператори да спрат да обират „клиентите“ си с просрочени сметки, с твърде високи цени на предплатени услуги и договори, които карат народа да клипва наляво-надясно и да тегли кредити с ненормални лихви, които после изплаща половин живот!

Аз съм предоволен от Fonic! А споделено удоволствие е… двойно удоволствие!

Ето накратко по-важните features на Fonic:

• евтини разговори (9 цента/мин в Германия, Европа, Русия, САЩ, Канада), SMS-и за Германия – 9 цента.
• удобен онлайн портал, удобно зареждане на картата.
• никакъв договор, никакви минимални срокове, парите на картата имат постоянна валидност.
• Сумата по сметката може да бъде изплатена обратно на банковата сметка.
• запазване на стария номер (бонус: 1 месец безплатни разговори в Германия)
• изгоден мобилен интернет (500 MB за 9,95 евро/месец, после намаляване на скоростта, важи винаги за календарен месец)
• UMTS/HDSPA
• бърза и компетентна гореща линия, както и twitter/facebook support.
• „Kostenschutz“ (максимално 40 евро/месец за разговори и SMS-и до немски номера)
• мюнхенчани! ;)

интересни предложения от моя страна:

• фаворит-номер: произволен (немски?) номер, към който се говори безплатно или напр. за 1 цент/мин. Номерът може да се сменя макс. веднъж в месеца.
• може би Mini- и Maxiinternetflat по 250 MB и 1 GB, за напр. 3-4 евро и 12-15 евро. Въпреки, че с 500 MB аз лично съм доволен.

Да се видим със семейството, но и да chill-out-ваме малко. Не от изминалата година, а определено от последните две седмици, в които ни се насъбра толкова много стрес, че все си повтаряхме „Ох, тая година да се свършва най-накрая!“

Предколедният травматичен стрес (Pre-X-Mas Stress Vulgarico-Bulgaris) се дължи най-вече на сложните задачи за покупки, поставени ни от роднини от далечна България. Гледайки списъка сякаш трябва да напазаруваме в индустрални количества лекарства, дрехи и други помощи, да ги натоварим в един огромен Антонов 225, пратен от УНИЦЕФ, Каритас и фейсбук-каузата „Badi pi4 i dari pari, weee“, да го изпратим по живо по здраво за Лаос и да му пожелаем успех там.  Е, щом Каритас са на борда, няма страшно: От опит знам, че те са може би единствената благотворителна организация, която, чукайки млатейки с юмрук на вратата Ви в 8 сутринта в събота, крещи с пълно гърло „Каритас, отваряй!“

Та като сме хукнали из магазините, биваме възпирани от какви ли не коледни флинтифлюшки: бонбониери с големината на Чирпан, но вътре с 4 бонбона, коледни календари, чиито шоко-блокчета са толкоз малки, че могат да се шмръкнат по невнимание, ако минавате край тях твърде близко. Както и разни украшения за елхата: на външен вид хубавки, но съдейки по държавата на производство, съдържат поне три кофи азбест, възпламеняват се лесно и се превръщат в тайно, но хипер-мощно оръжие за масово унищожение на коледно настроение… Бзззт!

Привършваме покупките, успели сме да комбинираме подаръците така, че хем да радват окото, хем душата. Постоянно обобщаваме, че не е чак толкова важен подаръкът, а жестът, фактът, че сме се сетили за определен човек. Радваме се на момента, когато ще поднесем подаръка на любимия човек и ще видим веселото изражение на лицето му, когато го разопакова. Радваме се и че pre-коледният маратон е вече към 41-вия си километър, когато мобилният ми телефон звъни и чувам нещо от рода на:

И да не забравите да купите нещо и за леля ви Еди Коя си! Нещо дребничко. Символично, нали. Вижте там нещо… Дъска за гладене, лопата за сняг, пароуловител, трикрилно гардеробче някакво. Или пък нещо с цветя и картинки… Може и рокличка някаква. Вие решете!

Тогава разбирам, че без да искаме сме кривнали по някаква мрачна уличка метри преди финала и сме излезли на 2-рия начален километър на тоя шибан маратон. Вир вода сме, едва си стоим на краката, а гуменките стискат ли, стискат! :)