Да се видим със семейството, но и да chill-out-ваме малко. Не от изминалата година, а определено от последните две седмици, в които ни се насъбра толкова много стрес, че все си повтаряхме „Ох, тая година да се свършва най-накрая!“

Предколедният травматичен стрес (Pre-X-Mas Stress Vulgarico-Bulgaris) се дължи най-вече на сложните задачи за покупки, поставени ни от роднини от далечна България. Гледайки списъка сякаш трябва да напазаруваме в индустрални количества лекарства, дрехи и други помощи, да ги натоварим в един огромен Антонов 225, пратен от УНИЦЕФ, Каритас и фейсбук-каузата „Badi pi4 i dari pari, weee“, да го изпратим по живо по здраво за Лаос и да му пожелаем успех там.  Е, щом Каритас са на борда, няма страшно: От опит знам, че те са може би единствената благотворителна организация, която, чукайки млатейки с юмрук на вратата Ви в 8 сутринта в събота, крещи с пълно гърло „Каритас, отваряй!“

Та като сме хукнали из магазините, биваме възпирани от какви ли не коледни флинтифлюшки: бонбониери с големината на Чирпан, но вътре с 4 бонбона, коледни календари, чиито шоко-блокчета са толкоз малки, че могат да се шмръкнат по невнимание, ако минавате край тях твърде близко. Както и разни украшения за елхата: на външен вид хубавки, но съдейки по държавата на производство, съдържат поне три кофи азбест, възпламеняват се лесно и се превръщат в тайно, но хипер-мощно оръжие за масово унищожение на коледно настроение… Бзззт!

Привършваме покупките, успели сме да комбинираме подаръците така, че хем да радват окото, хем душата. Постоянно обобщаваме, че не е чак толкова важен подаръкът, а жестът, фактът, че сме се сетили за определен човек. Радваме се на момента, когато ще поднесем подаръка на любимия човек и ще видим веселото изражение на лицето му, когато го разопакова. Радваме се и че pre-коледният маратон е вече към 41-вия си километър, когато мобилният ми телефон звъни и чувам нещо от рода на:

И да не забравите да купите нещо и за леля ви Еди Коя си! Нещо дребничко. Символично, нали. Вижте там нещо… Дъска за гладене, лопата за сняг, пароуловител, трикрилно гардеробче някакво. Или пък нещо с цветя и картинки… Може и рокличка някаква. Вие решете!

Тогава разбирам, че без да искаме сме кривнали по някаква мрачна уличка метри преди финала и сме излезли на 2-рия начален километър на тоя шибан маратон. Вир вода сме, едва си стоим на краката, а гуменките стискат ли, стискат! :)