Имах радостта да бъда flash-нат от полицейски радар преди няколко седмици. Спокойно, случвало ми се е и преди. Но последния път беше доста по-интересен откъм entertainment… Може би защото отделих време да се зачета в стандартното писмо от баварския КАТ.

Та карам си аз за работа с колата. Минавам си покрай разните познати местенца. Бензиностанцията, хлебарницата, оная симпатичната бабичка с мъжкия дакел, който се разхожда зад нея на каишка… След което пътят ми минава по улица с ограничение 30 км/ч. Самата улица е била доста позакърпвана с времето, а и също тесничка. Ако караш с над 50 км/ч е доста вероятно да отнесеш някое друго външно огледало на спряла кола или да се шибнеш в някой бордюр, да изгубиш контрола над колата и да се кютнеш в нечий двор, барабар до кучешката колибка и грила! Винаги се ядосвам като минавам по тая улица, защото все се намират идиоти, които паркират по нея и я правят още по-тясна. Та карам си, пред мен се влачи някакъв с неговата кола, теснотия… Ох, някакъв идиот пак паркирал тъпанарски отстрани и прави цялата улица по-тя… ЩРАК! … сна. Червената светкавица се отпечатва на ретината ми, аз мигам на працали, продължавам си и вече си мисля дали ще ме глобят с 50, 100, 2000 евро или с година, две затвор. Строг тъмничен затвор. Може и електрически стол. Ама със зелена енергия, моля! Не искам да идва от атомна централа, а от ВЕЦ или ветрогенератор. Може би пък трябва да купувам ваучери от споменатите суми и да ги диктувам по телефона…

Глобите зависят от това, с колко съм превишил. Улицата беше тясна, за Бога!

След няколко седмици дойде писмото от службите. Два листа. Единият е всъщност нормална (вече автоматично попълнена) бланка за паричния превод. Другият лист е по-интересен, той е двустранно отпечатан. На него с големи букви пише „СПЕШНО!“… Е как няма да е спешно, дойде след няколко седмици… Заглавието на текста гласи „Разпитване на свидетели за извършена Verkehrordnungswidrigkeit“. Единствените мили думи са в началото на писмото: „Уважаеми/а участник/чка в движението…“. Натам следват думи и словосъчетания, които те карат да мислиш постепенно, че заради наказанието ти май наистина са пуснали отново в мрежата някоя от АЕЦ-овете! „за изясняване на…“, „в рамките на воденото разследване ще бъдете разпитан/а като свидетел/ка…“, „отговорния/ата за Verkehrordnungswidrigkeit-а водач/ка“, „извършителят/извършителката“, „данните трябва да отговарят на истината според параграф 57, абзац 1, алинея 1 в закона на…“, „имате право на отказване на даване на показания…“, „Разследването може да продължи да бъде водено, ще бъдат разпитани ваши съседи, колеги на работното място… ако не платите предупредителната глоба от… (моля дръжте се!) 25 евро.“ В зона с ограничение 30 км/ч съм карал с… 42 км/ч!

Ебаси, езикът е, сякаш съм убил новородено бебе с тухла! От упор едва ли не! Представям си как при „разпитване на свидетелите“ всичките ми комшии стоят на тротоара, сочат мене и колата ми и крещят вкупом: „Той хвърли тухлата! Той хвърли тухлата! Той е!!!“ Тълпата иска да ме разкъса, в далечината само дочувам тихо хлипане на някаква разочарована симпатична бабичка, а до нея мъжки дакел лае нервно. Всъщност в писмото пише, че има свидетели! Някакъв си господин Dick е човечецът… В училище сигурно все последен го избирали, когато ритат мач, затова решил да стане „свидетел“. Да уточня, че на немски dick значи „дебел“. На английски знаете какво е… ;) Господин Dick е полицейският служител и шофьорът на цивилната кола, която ме е снимала.

От другата страна на писмото има формуляр за записване на името, адреса, рожденната дата и рожденното място на шофьора, който е карал колата и т.н. Което обаче няма да попълня, понеже извършената работа от мене ще надвиши 25-те евро, които трябва да платя. ;)

Та за какво пиша това цялото нещо: за да кажа, че съществува система, която бачка. Безупречно. Без рушвети, без „и ся к’во правим?“ или „К’ъф си ти, беее?“, без задни мисли… Всеки си плаща глобата. Може да се оспорва разбира се, но ако се докаже вашата вина, плащате си пак, дори може и да е по-висока глобата. Когато са ме засичали с радар, никога не съм се замислял, как да мина системата. Щото съм си виновен. И си плащам глобата. Да, тъпо е, гадно е, щото тия 25 евро мога да ги дам за други неща. Но тия 25 евро отиват директно в хазната на моята община, която ще ги ползва за правене на площадки, за оправяне на улици, за поставяне на знаци, за безплатни курсове по безопасност на пътя за деца и други. Тоест има кръговрат, от който всеки извлича полза.

Та карам си аз за работа с колата. Минавам си покрай разните познати местенца. Бензиностанцията, хлебарницата, оная симпатичната бабичка с мъжкия дакел, който се разхожда зад нея на каишка… След което пътят ми минава по улица с ограничение 30 км/ч. Намалявам на 29 км/ч, махам на дебелия лис чичка с очилцата и след като отминавам цивилната му кола, вдигам на 42 км/ч. Та така до следващото писмо с тухла.