Елида ме покани да участвам в щафетата, която има за цел да разучи, изследва и покаже дали си падате по книги или те по вас. Почвам!

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Да, най-вече Knabbergebäck: солети, бисквити, нещо леко. Като малък обичах да си чета Български Народни Приказки и похапвах едни соленки. Наскоро се зачетох в старите и прашлясали приказки пак и вкусът на соленките отново се появи в устата ми…

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Пия всичко без алкохол. По време на четене мога да пия леден чай, кола, вода, Spezi (1:1 микс между кола и портокалов сок) и др.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По принцип помня горе-долу докъде съм стигнал. Навремето имах книгоразделител, направен от стара осветена кинолента, брак. Беше много яко, хлапетата много ми завиждаха. Така и не разбрах от кой филм е лентата, нищо не се виждаше в квадратите. Може би стар български филм-класика, научно-популярен филм или пък реч на бай Тошо… От време на време ползвам химикалка за разделител, макар, че не е хубаво за самата книга. Почти не драскам по книги. В училище обаче си водех бележки с молив из страниците.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Но в последно време ми се налага да чета изцяло научно-техническа литература. Но съм фен на книги-пътеводители, книги-пътеписи, хумористични произведения от всякакъв вид… Като дете съм чел книги-игри и бях много доволен („Ако искаш да се биеш със звяра, отиди на страница 63 и чети натам!“). Не си падам по „литературна цинцифуция“: Имануел Кант, Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Готхолд Ефраим Лесинг… Чел съм ги (дори в оригинал!) и съм имал чувството, че ми кървят ушите и че мозъкът ми се опитва да се само-reboot-ва отчаяно, щото е нагвáцал в buffer overflow. Все си мисля, че тези писатели са имали много тежко детство и не са им давали да си играят до късно навън пред блока…
Има и разбира се хубави книги. „Четецът“ на Бернхард Шлинк и „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд ми харесаха например, чел съм ги като ученик.
Сещам се за вица, дето един застанал пред паметника на Шилер, ухилил се и рекъл: „Гьоте, Гьотеее, знам те аз! Малка нощна музика, а? Та-да-да-даааааам!“

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от това каквото се случва в момента в книгата. Ако е напрегнато, чета докрай. Обедната почивка ще трябва да почака. Навремето като бях още на към 12, мой връстник ми подари книгата по филма „Вечно млад“. Действието така ме грабна, че прочетох книгата на един дъх за половин-един ден! После очите ми едва ли не се мяткаха отляво надясно, все едно бях прекалил с консумацията на акумулаторна киселина…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да. Първите редове са решаващи. Ако авторът не може да ме грабне на първата страница, книгата бива веднага забутвана по рафтовете. В най-лошия случай се подарява на полу-непознат човек с думите „Книгата ще ти хареса, краят е много завързан и изненадващ!“ или баба ми я използва за подложка, когато почне да затваря буркани и зарзават.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
В повечето случаи да. Имах щастието да съм с дядо-писател. Много ерудиран човек, който беше като екциклопедия: за каквато и дума да го питам, той знаеше какво означава, откъде произлиза и т.н.

Какво четеш в момента?
Наръчник за създаване на стереоскопични образи с програма за три-измерна анимация.

Коя е последната книга, която си купи?
Наръчник за създаване на стереоскопични образи с програма за три-измерна анимация. :)

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Поради липсата на много свободно време, а и липсата на достатъчно ресурси за мулти-таскинг относно четене на книги, предпочитам да чета по една книга, за да няма издънки като: „Хм, главният герой яздеше коня си из прерията, а сега вече на Марс кацнал…“

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, но се нуждая от светлина, тишина, мека и удобна постелка. Чета вечер. През деня също, ако е уикенд, лошо време и пр.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
По-скоро самостоятелни издания. Иначе пак проблемът с мулти-таскинга.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Джеръм К. Джеръм с „Трима души в една лодка“. Винаги ме разсмива!

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Няма организация. В зависимост от тежестта и свободното място по рафтовете.

Предавам щафетата на Каладан, Атанас Боев (може и в свободна фирма, без Q&A стил), както и на Архиватора. Може да им хареса!

1. Планиране на почивката като цяло
2. Лични документи
3. Самолетни билети
4. Хотел
5. Багаж
6. Полет
7. Вашата дестинация
8. Пари
9. Езици
10. Обноски

Реших да напиша този пост, след като прочетох „проблемите“ („проблемите“ като в „да ти имам и проблемите!“) на The Plamen преди няколко дни. Ще ви споделя моите  скромни авио-впечатления от големия брои полети (особено миналата година), моите преживявания, неволи под формата на точки.

1. Планиране на почивката като цяло
Българите сме свикнали да закръгляват времетраенето на почивките си на една седмица, две седмици, три седмици. Явно (неприятен) остатъчен навик от комунистическите времена на Бай Тошо, дето на Сл. Бряг и Зл. Пясъци се почиваше по толкова време. Я на лагер, я на бунгало. Пет-звездни хотели бяха „капиталистически боклук“. Денят се свеждаше до плаж, пълен пансион (т.е. лапане на кифтаци на обяд във вмирисан стол), вечеринки, „дискотека“…

Моят съвет: Планирайте си пътуването предварително! Информирайте се какво може и желаете да видите в съответния град и колко време ще ви е нужно горе-долу (според компанията, която е с вас) да отскочите до други забележителности в съседни градове. Тъпо е за Пиза да отделите 6 дни (освен ако не сте повлекли 93-годишната си пра-баба и нейната 40-годишна инвалидна количка), а в Париж да сте само за 1 ден.

2. Лични документи
Въпреки, че България вече не е в Антарктида, а в Европа, е желателно да се информирате дали може да пътувате само с лична карта до съответната държава. Както и до кога най-рано трябва да ви важи съответният документ. Внимание: Когато пътувате напр. транзит през братска Сърбия, ви е нужен задграничен паспорт (тип баница), с личната карта ще имате проблеми.

Моят съвет: Ако между държавата на тръгване и държавата-дестинация се намира държава, която изисква задграничен паспорт, вземете го, нищо, че ще пътувате по въздух. Не се знае кога Исландия пак ще получи газове…

3. Самолетни билети
Ако решите да пътувате със самолет: честито. Вие сте от явно тези хора, които не обичат да се навират във вмирисани автобуси и да се лашкат по 50 часа из Европа. Никсотарифни авиокомпании, както и редица високо калибрени авиокомпании (Lufthansa, Czech Airlines, Malév, Austrian, Olympic, Air France и др) предлагат евтини оферти из Европа. Майката му е ранна резервация.

Моят съвет: Поровете се из сайтовете на ниско-тарифните авиокомпании за евтини билети. Имайте обаче предвид, че те често ползват съседни летища, които са например на 50-100 км от града, до който искате да пътувате. Пример: л-ще Стокхолм-Скавста е на 100 км от шведската столица. парижкото Бувé (Beauvais-Tillé) е на 84 км от Париж. Организирайте си предварително транспорт или поне се поинтересувайте как се стига до града. В някои случаи е по-удобно да си купите онлайн-билети за shuttle автобус от летището до града, често двупосочните билети са с намаление. Такситата не са по 50 с’тинки километърчето като в София, като нищо може да одумкате пет пенсии на баба си . Някои летища са близо до града, например Женева, и до самия град може да стигнете дори безплатно!

4. Хотел
Ние, българите, имаме един гаден адéт: Когато тръгваме на екскурзия из Европа, винаги планираме пътуването според това къде имаме познат, за да може да му се тропнем, да му опразним хладилника, да му опърдим канапето в хола, да се наспим (евентуално на вече опърдяното канапе), а на сутринта да му осерем тоалетната чиния, да счупим умивалника в банята („Опааа!“) и да му смутолевим „Ейде, шъ бéгам..“. И всичко това под мотото „Е, па, к’во, нали сме си българи, трéбва да си помагаме, кат’ се наложи там нещо…“

Моят съвет: Не бъдете българи. Не се натрисайте на познати, колкото и да ви канят и/или добре да ги познавате. Първо: щото така не се прави. Второ: вашето тропване може да обърка плановете на приятеля ви (внезапно отлагане на важни ангажименти), а може и да обърка вашите лични планове (болест на приятеля, внезапна смърт (е, не от болестта, де), спешно заминаване по работа и др.) или пък между-семейни проблеми. Тогава вие се явявате между чук (той, приятеля) и наковалня (жена му, чужденка, която не иска и не е задължена да ви храни). При всички положения трябва да се изнесете на хотел, който ще струва скъпичко, заради краткотрайната промяна на плановете.

Резервирайте си хотел, по възможност такъв, където може да анулирате резервацията безплатно до един ден при пристигането си! Хвърлете един поглед на отзивите на гости на хотела. Проверете дали хотелът има безплатни екстри (напр. безплатна закуска – чудесно при ранен полет, или безплатен интернет – супер за планиране на екскурзията). Безплатен паркинг също е доста полезен, ако сте с кола и ако хотелът е в центъра на града. На юг климатикът е от значение, макар, че вече все по-рядко се срещат хотели без климатици. Карта на града, в почти всички случаи безплатна, ще получите на рецепцията. В скандинавските държави хотелите са доста скъпи, затова не е зле да се поровите и из сайтовете на хостелите: Те често предлагат и двойни, дори единични стаи. Не е нужно да спите с още 10 човека. Хостелите в Норвегия, Швеция, Финландия и Швейцария са на ниво и не могат да се сравняват с тези в източна Европа!
При 99% от хотелите/хостелите може да оставите безплатно багажа си за съхранение, ако имате късен полет, както и ако пристигнете рано (преди 14 часа): чудесно, ако искате да разгледате града, а не искате да дундуркате куфара из околностите на Женевското Езеро или по тесните кълдъръмени улички на Флоренция.

5. Багаж
С няколко думи: вземете най-нужното!!! Колкото и да звучи като клише, това е адски важно. Ако отивате във Венеция, зарежете марковите обувки с високи токчета в къщи, не отивате на модно ревю; другите туристи няма да го оценят, дори ще ви се подхихилкват под мустак. По възможност пътувайте само с ръчен багаж. Не забравяйте, че всички течности като кремове, душ-гелове, парфюми, трябва да са общо макс. 10 на брой, в дозировки от 100 мл максимум и да се побират в едно-литрова пластмасова прозрачна торбичка, която се затваря. Такива може да си купите в супермаркетите, в тях се замразяват плодове по принцип. Има ги и по летищата, някои ги продават за по 3 лева! Торбичката трябва да се представи на security проверката на летищата.

Нормата за ръчен багаж зависи от авиокомпанията. При някои е до 8 кг (Австрийски Авиолини), при други е 10 кг, а при трети (Easyjet) няма лимит: може да вкарате бетонобъркачка, стига да можете да си носите сам раницата и нейният размер да не превишава лимита. Средностатискическият лимит за размера на ръчния багаж е горе-долу една средностатистическа раница. При Ryanair е 55 cm x 40 cm x 20 cm, при Easyjet – 56 cm x 45 cm x 25 cm, при Austrian – 55 cm x 40 cm x 23 cm. Т.е. стандартната големина на един пилотски куфар.

Моят съвет: ако летите с ниско-тарифна авиокомпания, има голяма вероятност куфарът, който предавате, да се таксува. Това става при самото резервиране на билета онлайн. Може и да таксувате куфара на летището, но цените са много високи там. Ето защо ако отивате някъде за 1-2 дни, е препоръчително да сте само с ръчен багаж. В зависимост от авиокомпанията багажът за предаване не трябва да надхвърля 15 или 20 кг. Всеки килограм над нормата се заплаща допълнително.

Ако пътувате със „скъпарските“ авиолинии, багажът по принцип е включен. Lufthansa например позволява по своите европейски дестинации куфари до 20 кг с т. нар. weight concept: т.е. може да предадете 2 чанти по 10 кг.

6. Полет
Ако летите с ниско-тарифни авиолинии, не очаквайте businnes lounges, безплатни вестници и напитки, лизане на задници и така нататък. Целта на НТА (и по принцип на другите авиокомпании) е да ви превози от А до Б. Щом кацнете в Б, значи уговорката е спазена и всички са щастливи. Не бъдете от глупендерите, които мрънкат, че не им било угодено с това или онова на борда, че кацането не било меко, „щото било нискотарифна, и те винаги кацали твърдо“. Мерките за сигурност се спазват навсякъде, независимо дали говорим за нискотарифна авиокомпания или национален превозвач. Това, че стюардесата не ви се е усмихнала или не ви е пуснала, не значи, че авиокомпанията не струва.

Информирайте се преди полета, дали той ще се състои, дали няма промяна в часовете поради различни причини (Исландия). Наскоро самолет на Wizzair Bulgaria спука гума при кацане на летище София и следващите полети бяха избутани с няколко часа, понеже авиокомпанията разполага само с 2 самолета засега. Не забравяйте, че това се случва при почти всички авиокомпании – от Ryanair до Emirates (спукани гуми, спукани стъкла по време на полет, дефектна хидравлика в елероните, и т.н.), но медиите не го раздуват излишно. Имайте разбиране, че информацията за отлагането/изместването на полета липсва или е оскъдна. За съжаление доста български медии изгвориха глупости около този маловажен инцидент и се опитаха да уронят престижа на авиокомпанията. Аз лично съм чакал над 6 часа за моя Wizzair полет от Рим до София и се наслаждавах на една баба, чийто глас вече пресипна от толкова ругатни по адрес на летищните власти. Действайте под мотото: Keep calm and carry on. :)

Моят съвет: Явете се на време преди полета на чек-ин гишето. Ако съответната авиокомпания дава места на борда и сте с ръчен багаж, си изберете място близо до изходите, така по-бързо ще слезете и ще минете първи през паспортен контрол. Не ви препоръчвам да си харчите парите за глупости като Priority Boarding освен ако не сте с тумба деца (или с гореспоменатата 90-годишна пра-баба и нейната 40-годишна дружка): всеки рано или късно ще се качи на самолета, това не е 280 в час-пик. Някои а/к като Ryanair изискват да сте се чекирали предварително онлайн (срок от 15 дни преди полета), в противен случай плащате глоба за това, че сте без бордна карта. Глобата може да е по-висока от самолетния ви билет. ;) Момчил добави, че Wizzair също предлага онлайн чекиране.

7. Вашата дестинация

Ladies and gentelemen, welcome! Please remain seated with fastened seat belts, until the aircraft has reached the final parking position, has come to a complete stop and the „fasten seat-belts“ signs in the panel above you have been switched off!“ :)

Добре дошли! Някои летища разполагат с (безплатна) карта или карта-табло на града, както и на метрото/автобусната/трамвайната мрежа. Погледнете предварително как се стига от летището до града. Може да е директна влакова/автобусна (Женева, Брюксел, Хелзинки, Марсилия) или фериботна (Венеция – Марко Поло) връзка за няколко минути до час, автобус, който изчаква полетите (Венеция-Тревизо, Стокхолм Скавста, Флоренция) или лудо прехвърляне по метра и автобуси (Прага, Будапеща)

Моят съвет: купете си карта за 24 часа/48 часа, така ще се насладите максимално на престоя си, без да се редите по опашки за билети или да се борите с менютата на автоматите. Не забравяйте, че някои карти трябва да се таксуват и при излизане от превозното средство, например в Амстердам. Не препоръчвам да купувате билети от шофьора, понеже те са по-скъпи, а в Дъблин например рестото е под формата на касова бележка, която може да осребрите само в офиса на автобусната компания.

8. Пари
Хубавото на Европа е че може да харчите евро. Ама не навсякъде! Поинтересувайте се, дали в държавата, където отивате, се заплаща с евро (не дали се приема евро, а дали еврото е валутата там). Ако отивате във Великобритания, лири може и да обмените във вашата банка. При унгарски форинти например е по-сложно: шофьорите-тарикати приемат евро, но по техен си курс. Не се чудете, ако ви назоват сума, която е в пъти по висока от билетчето.

Моят съвет: Ако не сте теглили кредит за телевизор, хладилник, фритюрник или маша за коса, си извадете кредитна карта: VISA, MasterCard, се приемат в Европа, Diner’s Club, American Express също се приемат на доста места. Oбменете минимално количество пари на чейндж-бюрото на летището (там курсът е мизерен), колкото да стигнете до града. Или ползвайте банкомата на летището. Ако теглите от банкомат на вашата банка, е възможно да не плащате (голяма) такса. Информирайте се преди това във вашата банка какви са таксите. Друг трик, който съм учил от познати стюарди и стюардеси, е т. нар. cash advance  в хотела. Препоръчвам да плащате в брой където можете, особено малки суми и/или дестинации в източна Европа. Кредитната карта е желателно да се ползва при заплащане на карти за градския транспорт (от автомат или на гише), хотели, както и теглене на пари. На места може да теглите пари и от вашата Maestro/Cirrus/дебитна карта.

9. Езици
Няма нужда да казвам, че с английски навсякъде може да се оправите, дори в държави, където хората те гледат кат’ сюрпуч, щом почнеш да им говориш на английски. Желателно е да понаучите 3-4 думи на местния език („Добър ден“, „Говорите ли английски“, „Да/Не“, „Благодаря“…), това радва хората и и може да ви капне някое бонусче, я в магазин, я в кръчма… ;)

Моят съвет: ако пътувате в централна или източна Европа, заговаряйте млади хора на английски. Хора над 50-60 са от старата генерация и няма да ви разберат. В Скандинавия и доста държави из западна Европа всички поданници (от 10-годишното пишлеме до 87-годишната баба) да на „ти“ с английския. Ако сте във враждебна-спрямо-английско-говорящи Франция, научете поне 10-15 фрази на френски. Ако ли не, започвайте с Bonjour, след което добавете едно профилактично „Je ne parle pas français!“ (Не говоря френски!“).

10. Обноски
Малко ми е неприятно да сложа и тая точка, но го правя, защото съм виждал, как хора са се излагали. И тука важи don’t be too Bulgarian. Ние, българите, не сме научени да поздравяваме много-много, да благодарим, да пожелаем приятен ден и т.н., особено към непознати (в хотела, в ресторанта) – „Е па я тоя го не познавам, к’во ш’го поздравявам, веее!“ Това е a must в някои държави и липсата им се счита за липса на минимална култура. Обръщането по име или с уважение (ако не знаете името) към хора е нормално, не използвайте „Ъъъъ, шшш, пич, баткааа!“ или „Ъъъъ, dude!“ или пък „Ъъъъ, hey, you!“, когато се обръщате към персонал например. Чувал съм го и прави много лошо впечатление.

Моят съвет: По-добре позравявайте твърде често, отколкото твърде рядко! :)

Това е, което ми хрумва на тема „Кратки пътешествия из Европа“. Ако желаете, може да предложите още точки, ще ги добавя.

Cabin crew, all doors in flight! Bon Voyage! :)

Реших вчера да отида да изгледам новия филм на Мартин Скорсизи. Прожекцията бе в 23 часа. Живея близо до киното, така, че тръгнах с колата броени минути преди началото. Киното е в голям мол на централната гара, подземният паркинг има много парко-места, за киномани е само 1,50 евро.

Отивам аз, тегля си билетче на бариерата, тя се вдига и влизам в паркинга… Хм, странното е, че наоколо е доста тъмно, а и няма коли. Викам си, все пак е 23 часа, Кауфланд в мола е затворил, затова хората са се изнесли. Може би киноманите са дошли с метрото, знам ли. Та паркирам си аз спокойно до изхода, отивам до асансьорите и… нъц! Нито един не идва. Блокирани са! Стоят си някъде горе и не слизат. А стълби няма!!! Връщам се обратно. На паркинга вече е настанала пълна тъмница, само светлините на аварийните изходи светят и наоколо се чува монотонното боботене на индустриалните климатични инсталации. Да не би да съм влязъл в грешния паркинг? Не е възможно. Отивам към колата ми самотница, нервно притичвайки (вече). Липсва само някой саундтрак на ужасите на фона. Озъртам се наляво-надясно, очаквам от някоя дупка да пъкне оня гаден индивид от „Creep“, целия в слуз, с кифоза и лош дъх. На колана си е нанизал плъхове, които е намерил из канализационните шахти и вече умъртвил, отхапвайки им главите. Подминавам го с надеждата, че не ме е видял, след малко срещам Франка Потенте, актрисата от „Run Lola Run“ и главната героиня от „Creep“, цялата прашлясала и в шок. Пита ме на английски дали съм видял един такъв гаден тип, целия в слуз, с кифоза и лош дъх. А, оня с плъховете ли? Отговарям й мило, че може да ми говори и на немски, ориентирам я и продължавам към колата. Паля и хайде към изхода обратно…

И тука втори шок: кепенците вече са спуснати. Плътните метални врати на подземния гараж са спуснати до долу. Всички. Плътно. Няма излизане!

Така, сега, да уточня. Това не е болка за умиране. Винаги запазвам самообладание. Има и по-лоши неща: земетресения, пожари, наводнения. А и в интерес на истината съм бивал заключван в библиотека. Е, бях малък, библиотеката беше местна и просто се обадих на библиотекарката, която беше наша съседка да дойде и да отключи. И да не беше дошла веднага, поне щях да почета списанията на National Geographic, да разгледам екциклопедиите и да послушам аудио-уроци по шведски за начинаещи.

Интересното е, че в такива моменти, въпреки, че оставам мега куул, през главата ми минават какви ли не идиотизми. Нещо като разсейване, защитна реакция под формата на сарказъм. Или просто адреналинът отива директно в центъра на хумора в мозъка ми и прави каквото си иска… Към 90% от щуротиите са супер за stand up comedy, но непотребни като решение на проблема.

Хм, решение #1: ако се засиля с все сила в металната врата с колата, дали ще я избия? Да, ама бронята на колата ми е от пластмаса, а и не правя добро впечатление пред камерите за наблюдение. Освен това вероятността утре да цъфна в youtube, а в другиден да бъда препращан като атачмънт по фирмени мейли из офиси е много голяма. „Леле, г’лей го тоя к’во притичва от врата на врата. Ама има хубав шал, де!“

А може би решение #2: да търся изход, който поне на мен ноже да ми свърши работа. Колата после ще я мисля. Намирам два изхода: Единият е към антрето на Спестовна Каса. Не смея да го ползвам, че може да остана залостен в някакви коридори и така до понеделник. Намирам втори изход, който свършва идеална работа: излизам нейде си навън. На адреналина ми пак му хрумва „идея-идиотка“, на която дори и Джим Кери би завидял: да се върна по същия тоя път, да разглобя колата си с ключа за джантите (!) и крика (!!!) и да я изкарам на части през тоя изход, след което да си я сглобя отвън, все едно, че нищо не е било. Веднага се сещам за оня виц с техниците, дето искали да сглобят локомотив, а се получило комбайн и почвам да се смея на глас. Представям си как дори прибирам ароматизаторчето от колата си в джоба, преди да почна с пренасянето на хилядите чаркове и кинкалерия…

Рекламите преди главния филм вече са почнали и аз вече бързам към киното. Пътьом пак „идея“: да дойда рано-рано в понеделник и да си изкарам колата, че с нея ходя на работа все пак. Ох, момент. Ами нали трябва да платя престоя от сега до понеделник сутрин! Това са по груба сметка към 20-30 евро! Хм… освен ако не си дръпна билетче на сутринта, уж съм влязъл току-що като клиент на Кауфланд (тука българския тарикатлък ми се отплаща май). Да, ама не. Тъпите бариерите са с някакви сензори, които разпознават МПС-та (лично изпробвано на други бариери отдавна). Трябва ми нещо широко-габаритно. Бум, пак „идея“: Да последвам примера на мистър Бийн: Да забутам контейнер за боклук до бариерата и да си дръпна билетче! Уф, наблизо обаче не виждам контейнери. Ама край нас има! Бум, и пак „идея“: Ако стана в понеделник към 4.30 сутринта и забутам един от контейнерите пред нашия блок из по-затънтените улички посока гарата (спазвайки правилата на движение естествено!), към мола ще съм към 6:50 – 7 часа, точно когато отварят. Там вече забутвам контейнера в трета глуха, грабвам си колата и хайде на работа.

След прожекцията се връщам към изхода на паркинга, от където излязох. Тогава виждам, че вратата е с топка и не може да се отвори отвън. Намирам втори вход, който е забравен отворен! Влизам и попадам в стълбище, което е директен достъп до фантазията на Салвадор Дали, М. C. Escher, Дейвид Финчър и половината сценарий на Shutter Island! Нагоре-надолу. Жива душа няма. Всички врати заключени.

Вече съм се примирил, че понеделник сутрин ще има физ-зарядка с контейнер за смет. Минавам покрай вход на някакъв подземен паркинг, поглеждам и виждам, че имат дежурен човек! Отивам, може пък момчето да знае дали наблизо има контейнер на колелца, който не съм видял. Разказвам му какво е станало, той ми обяснява, че става дума за два отделни паркинга. Слава богу били свързани с коридор за пешеходци. А, значи идеята с разглобяването и изнасянето на части важи пак, а? Не, нека като стигна до бариерата, да натисна копчето с телефонната слушалка на него, ще се свържем по интеркома и той ще ми вдигне бариерата и металната врата и може да си ходя по живо, по здраво.

Олекна ми. Върнах се при колата, вдигнаха ми бариери и врати и се прибрах в къщи.

Между другото, тая вечер мисля да ходя пак на кино. Поне знам вече как се влиза и излиза! Пък и може после с Франка Потенте да отидем на вечеря… :)

Обичам да пътувам. Но не обичам градския транспорт. Особено зимата, както и в големите горещини лятото. Още на 18 изкарах шофьорска книжка, а година по-късно вече имах собствена бричка, наречена МПС, закупена със собствени пари. Беше бричка, но си я обичах, понеже ми вършеше страхотна работа. Единствените й екстри бяха зелената ивица на горния ръб на предното стъкло, както и радио-касетофончето, което ми изпоиздъвка бая касетки.

В последните няколко седмици ми се наложи да ползвам интензивно градския транспорт на Потсдам, един китен и красив град край Берлин. Бях пристигнал със самолет от Мюнхен, автомобилът ми беше останал там. Ето защо си купих една месечна карта, с която имах право да ползвам автобуси, влакове, трамваи, метра, дори и един ферибот. Е, него в крайна сметка така и не ползвах, понеже беше далече, а и по едно време го бяха спряли заради заледяване на реката, по която се движеше.

От място А до място Б, двете най-посещавани от мен места, се стигаше с едно до шест прекачвания. Говорим за дистанция от 4-5 километра! Фирмата, отговаряща за транспорта в Берлин и околностите, имаше доста прегледен уебсайт, където човек не само можеше да намери разписанието, но и да го дръпне на мобилния си телефон като интерактивна java-апликация. Много комфортно! Бях готов да се дундуркам наляво-надясно с градския!

Дотук добре. Обаче беше зима. А през зимата има лед, който трябва да се чисти. Местната управа не си беше мръднала малкия пръст да почисти и опесъчи улици, тротоари и т.н. Всички спирки бяха заприличали на мини-пързалки, такива като пред Народния театър покрай Коледните празници. Само че тука нямаше кънки под наем, греяно вино и весели дечица, а посинени гъзове, псувни и намръщени лица. Разбира се, че горепохваленото разписание не можеше да се спазва вече и се случваше така, че човек бива зарязан на спирка Пи*ковци нейде си, чакайки автобус 7364, който обаче не идва и не идва. Вместо това идва автобус 6398A, който не върви до там, където Ви трябва, а и би трябвало да е заминал още преди един час. Отгоре на това и часовникът в самия автобус е изостанал с 2-3 минути и шофьорът се е превърнал в принципен хроничен закъснител: Всеки ден закъснява с 2-3 минути. А тези 2-3 минути са тези, които Ви трябват, за да хванете следващия автобус. Ама не от спирка Пи*ковци, а от една друга, която е още по-далече.

Превръщате се в героя на Том Ханкс от „Cast Away“, дето кибичи на оня остров като Робинзон Крузо. Само, че тука имате алтернативи, така, че не Ви се налага да си избивате зъб с кънка за фигурно пързаляне на лед (вж. пързалката пред Народния по-горе).

Алтернатива 1:
Отивате на отсрещната спирка и се връщате там, от където сте дошли, за да reset-вате плановете си. Бил Гейтс е прав: Рестартирай пущиняка, нéма начин да се не опра’и! С месечна карта сте. Е, става неприятно ако няма автобус в следващите 40-50 минути. Това е все едно компа да ти забие докато го рестартираш…

Алтернатива 2:
Правите emergency планове от спирката, на която сте в момента. Трудно е, понеже не знаете часовете на тръгване на автобусите от следващите спирки на прекачване, както и дали въобще днес се движат! Но ако сте търсачи на силни усещания, такъв галоп е перфектен за Вас. Тръпка и адреналин нонстоп, през пет минути питате шофьора дали наистина пътува за спирка Пи*ковци…

Алтернатива 3:
Тя е удобна и бърза: такси! Само дето такситата в Германия са скъп лукс. Началната цена е толкова, колкото е цената на прекосяването на половин София в час пик може би. Вярно, колите наистина са луксозни, возят удобно, няма помен от газови уредби, чалга, мизерии и евтини ароматизатори, но не се препоръчва за всекидневна употреба. Освен ако не искате да усетите локална финансова криза в собствения си портфейл…

Алтернатива 4:
Най-сигурната! Отивате в сайта на нискотарифната авиокомпания „Germanwings“ и с малко късмет си купувате евтин еднопосочен самолетен билет от Берлин до Мюнхен. Пътувате само с ръчен багаж. На летище Берлин Шьонефелд си взимате едно кафе в зона „Излитащи“ и написвате тази блог-публикация. Пристигайки в Мюнхен си купувате пътьом една навигационна система, гледате Avatar и в 3D с приятели, хапвате вкусотии при родителите си и на другия ден си грабвате колата и дим да ви няма обратно за Берлин. И така майната им на алтернативи едно, две и три, както и на спирка Пи*ковци!

Bon Voyage! :)

Реших да подам сигнал в РИОКОЗ Враца, преди да са плъзнали заразите в това топло време.

До: РИОКОЗ Враца
Тема: Сигнал за умряло куче

Уважаема д-р Найденова,
На връщане от закрития плувен басейн Враца (26-ти декември) открих на тротоара до оградата на плувния комплекс (долния вход откъм стрелбището) едно (на външен вид спящо, но нереагиращо и съдейки по все още малкия брой необезпокоявани мухи по него най-вероятно току-що) умряло куче. Пращам Ви и снимков материал. Тъй като покрай празниците се очаква доста непридружавани деца да посетят закрития басейн, има голяма вероятност някои от тях да се опитат да се „порадват на кученцето, дето спинка на припек“ или просто от любопитство да се доближат твърде много. Желателно е да се провери този случай.

Благодаря Ви предварително!

Весели празници и успешна Нова Година!

С уважение
Емил Стефанов

РИОКОЗ Враца са изключително взискателни и винаги са ми отговаряли компетентно на запитванията (макар и на шльокавица)! Така трябва да бъде!

Да се видим със семейството, но и да chill-out-ваме малко. Не от изминалата година, а определено от последните две седмици, в които ни се насъбра толкова много стрес, че все си повтаряхме „Ох, тая година да се свършва най-накрая!“

Предколедният травматичен стрес (Pre-X-Mas Stress Vulgarico-Bulgaris) се дължи най-вече на сложните задачи за покупки, поставени ни от роднини от далечна България. Гледайки списъка сякаш трябва да напазаруваме в индустрални количества лекарства, дрехи и други помощи, да ги натоварим в един огромен Антонов 225, пратен от УНИЦЕФ, Каритас и фейсбук-каузата „Badi pi4 i dari pari, weee“, да го изпратим по живо по здраво за Лаос и да му пожелаем успех там.  Е, щом Каритас са на борда, няма страшно: От опит знам, че те са може би единствената благотворителна организация, която, чукайки млатейки с юмрук на вратата Ви в 8 сутринта в събота, крещи с пълно гърло „Каритас, отваряй!“

Та като сме хукнали из магазините, биваме възпирани от какви ли не коледни флинтифлюшки: бонбониери с големината на Чирпан, но вътре с 4 бонбона, коледни календари, чиито шоко-блокчета са толкоз малки, че могат да се шмръкнат по невнимание, ако минавате край тях твърде близко. Както и разни украшения за елхата: на външен вид хубавки, но съдейки по държавата на производство, съдържат поне три кофи азбест, възпламеняват се лесно и се превръщат в тайно, но хипер-мощно оръжие за масово унищожение на коледно настроение… Бзззт!

Привършваме покупките, успели сме да комбинираме подаръците така, че хем да радват окото, хем душата. Постоянно обобщаваме, че не е чак толкова важен подаръкът, а жестът, фактът, че сме се сетили за определен човек. Радваме се на момента, когато ще поднесем подаръка на любимия човек и ще видим веселото изражение на лицето му, когато го разопакова. Радваме се и че pre-коледният маратон е вече към 41-вия си километър, когато мобилният ми телефон звъни и чувам нещо от рода на:

И да не забравите да купите нещо и за леля ви Еди Коя си! Нещо дребничко. Символично, нали. Вижте там нещо… Дъска за гладене, лопата за сняг, пароуловител, трикрилно гардеробче някакво. Или пък нещо с цветя и картинки… Може и рокличка някаква. Вие решете!

Тогава разбирам, че без да искаме сме кривнали по някаква мрачна уличка метри преди финала и сме излезли на 2-рия начален километър на тоя шибан маратон. Вир вода сме, едва си стоим на краката, а гуменките стискат ли, стискат! :)

Дати много трудно помня. Затова на контролни по история винаги ме беше страх да не изкарам бунта на свинаря Ивайло като повод за Втората Световна Война. За да запомня години, ги асоциирах с телефонни номера, номера на входове, цени на продукти и още хиляди неща. Нишката изглеждаше горе-долу така: „Три кила яйца, вход Б, етажът, дето живее Бистра, телефона на Мирчо, ама без двойката отпред, домат и половина, тенекия сирене!“ Бях врачанския Джони Мнемоник! Слава Богу успях да запомня годината на release-а създаването на България: 681, просто защото в нашата класна стая срещу моя чин имаше един плесенясал комунистически плакат с дизайнерски вплетени двете години 681 и 1981, а през втората бях роден и нея нямаше как да забравя! Шестицата и девятката бяха вплетени по доста еротичен начин. Мисля обаче, че по онова време хората не са били запознати с нумерологията на Камасутра… Но това е друга тема.

По тоя повод само помнех датите на рожденните дни на роднини, приятели и колеги, началото и края на ваканциите, както и Коледа и Нова Година (!). Трудно помнех датите около края на юни и юли: 27.6 и 26.7 все едни и същи ми изглеждаха…

Преди няколко години случайно попаднах на една статия във вестник, където на осми ноември честители имения ден на Ангели, Ангелини, Михаиловци, Гавраилци, Райни, Радки, Огняновци, Пламеновци, Емилии и Емиловци, както и на касапи, месари, колбасари и полицаи! Много се зарадвах, че и аз имам имен ден, който е посветен на Св. Архангел Михаил, на когото преди много време (ще да е било преди 681-ва… ;) ) му се пада света на мъртвите при подялбата на света между него и неговите пет братя. Денят преди Архангелов ден е Архангелова Задушница.

И тé така. Курбан няма да правя, но пък ще пия едно винцé по този случай, ще омаам една пържола и ще кажа едно „Честито!“ на адашите, именяците, работещите в месната хранително-вкусова промишленост и униформените, борещи се за ред и законност! Наздраве!

Ами направих си блог, не знам накъде ще тръгне това нещо (или по-скоро накъде ще забие), но това е единственият начин да разберем, нали. И като за начален звънец, се присъединявам към инициативата на няколко български блогъри, Аспарух, Х. Добрев, М. Евлогиев и други: Минута на истината! А тя е да отговорите на следните въпроси само с ДА или НЕ, без обяснения. Е, аз лепнах и едни обяснения, макар и скрити, все пак е първи пост, трябва да се раздвижи клавиатурата… Пък вие ще си ги търсите! ;)

***

Били ли сте арестувани? не
… но като деца сме играли игри, които са си били направо криминални! ;)
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? не
Спали ли сте до 5 следобед? да
… че дори до 8 вечерта, бил съм студент, моля ви се!
Изключвали ли са ви от училище? не
… но нашата учителка-британка по английски изключваше училищното PC директно от щепсела! Шат!
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? да
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
Уволнявали ли са ви от работа? не
Уволнявали ли сте някого? не
Пели ли сте на караоке? не
Насочвали ли сте оръжие към някого? не
Целували ли сте се под дъжда? не
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? не
Виждали ли сте някой да умира? не
… но един приятел е виждал. Той работи като данъчен! ;)
Играли ли сте на бутилка? не
Пушили ли сте пура? не
Седяли ли сте на покрив? да
… 8 етажа! Дори съм рисувал отсрещната жп гара!
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
… но съм скачал в локва с нови обувки! После как гвакат!
Чупили ли сте си кост? не
… но съм се порязвал зверски. Няколко пъти.. Съвет от мен: не скачайте по гръб или по корем в дълбок и непознат сняг! ;)
Бягали ли сте от училище? да
… разбира се! Но даскалът ни пресрещна на другото стълбище :(
Яли ли сте насекоми? не
Ходили ли сте насън? не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
… и винаги съм се питал: Ако навляза навътре в морето в тая тъмница и почна да плувам, дали след време ще си ударя главата в някой кораб, акостирал на пристанището в Новоросийск.
Карали ли сте мотоциклет? не
… но съм се возил. На мотоциклета на момиче. Съученичка. Без каска. От училището до физкултурния салон. През целите 500 метра си мислех „Дано не ми се заплетат връзките на раницата в спиците, че ни се е*а майката! А и не би направило добро впечатление пред момичето!“
Късали ли сте с някого? не
… не директно ;)
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? не
Летели ли сте с хеликоптер? не
Бръснали ли сте си главата до голо? не
Скачали ли сте от покрив? да
… но не от оня, където рисувах жп гарата…
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
… от смях! Приятно чувство!
Яли ли сте змия? не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? не
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? не
Участвали ли сте в банда? да
… като хлапе бях член на махленска банда, водехме битки за „освобождаването“ на една бездомна кучка на име Джина. Мир на праха й! Беше добро куче, макар с лош дъх и бълхи.
Показвали ли са ви по телевизията? да
… по няколко дори!
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
… но не спечелих нищо.
Плували ли сте голи? да
…избягвам да плувам с шлифера, оплита ми се в краката, а и не прави добро впечатление. ;)
Правили ли сте шевове на нечия рана? не
Карали ли сте сърф? не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? да
… и то беше за някаква местна информация. Май имаше пожар наоколо и отровен газ. Но немците бяха търпеливи и не ми затвориха. ;)
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
Били ли сте оперирани? не
Тичали ли сте голи на обществено място? да
… плаж нали е обществено място? ;)
Карали ли са ви с линейка в болница? не
… но са ме карали с линейка от централния плаж на Созопол до пързалката! ;)
Губили ли сте съзнание, без да пиете? не
Пикали ли сте в храстите? да
… е, кой не е.
Бягали ли сте от полиция? не
… но милиционери са ми спадали гумите на балканчето (или както дядо ми галено го наричаше „Танкът“). Оттогава не влизам с колело в чакалнята на жп гара (оная, дето я рисувах от покрива!)
Дарявали ли сте кръв? не
… не заради факта с иглите, а заради факта с некадърната студентка по медицина, дето търси 2 часа вена…
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? да
…кофти усещане, когато с металното копче на дънките се докоснете до жицата, докато храните крава с хляб.
Яли ли сте крокодилско месо? не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да
… отивах на кино с колата. На фазана, който излиташе край пътя, не му стигна тяга и се удари в ръба между покрива и предното стъкло на автомобила. За последно го видях в задното огледало, как „аварира“ в нивата.
Попикавали ли сте се на обществено място? не
… но ще се радвам някой да ме разсмее тъй добре! ;)
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? да
…През 90-те. Хайде сега, 70 ст. входа!
Рисували ли сте графити? не
… но съм бушувал с тебешир. И флумастер. По цокъла на коридора в училище. Пред учител (но без да знам, че той е зад гърба ми и ме наблюдава)
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? не
Слагали ли са ви белезници? не
Вярвате ли в любовта? да
… но аз вярвам, че и България ще се оправи, така че…
Били ли сте се? да
…виж по-горе, кучката Джина. Както и в училище. Но тука въпросът трябва да е: „Били ли са те (яко)?“ Биеха ме с причина и без причина. Но най-вече без. Но не им беше кеф и след половин минута спираха, понеже не се съпротивлявах. ;) А и тогава още не бях открил плуването и водната топка. За тяхно щастие.
Крали ли сте нещо? не
… но технически погледнато да. Забутахме трабанта на един съсед в съседния квартал. Беше яко. Търсеше го към половин час.
Яли ли сте охлюви? не
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
… не съм се ощетил. Засега.
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
…но по-скоро контролни и класни.
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
… с пръчка. Виж раздел „кучката Джина“.
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
… като малък трябваше да остана една вечер за няколко часа сам. Толкова бях изплашен, че чак чувах от детската, как чешмата в кухнята капеше. Ако страха се мереше в литри, бих казал… 6 кофи! ;)
Нападало ли ви е куче? да
… една немска овчарка. По ирония на съдбата в джоба ми беше диска на Вангелис „Conquest Of Paradise“. Иначе обичам кучета и то много.
Били ли сте съдени? не