1. Планиране на почивката като цяло
2. Лични документи
3. Самолетни билети
4. Хотел
5. Багаж
6. Полет
7. Вашата дестинация
8. Пари
9. Езици
10. Обноски

Реших да напиша този пост, след като прочетох „проблемите“ („проблемите“ като в „да ти имам и проблемите!“) на The Plamen преди няколко дни. Ще ви споделя моите  скромни авио-впечатления от големия брои полети (особено миналата година), моите преживявания, неволи под формата на точки.

1. Планиране на почивката като цяло
Българите сме свикнали да закръгляват времетраенето на почивките си на една седмица, две седмици, три седмици. Явно (неприятен) остатъчен навик от комунистическите времена на Бай Тошо, дето на Сл. Бряг и Зл. Пясъци се почиваше по толкова време. Я на лагер, я на бунгало. Пет-звездни хотели бяха „капиталистически боклук“. Денят се свеждаше до плаж, пълен пансион (т.е. лапане на кифтаци на обяд във вмирисан стол), вечеринки, „дискотека“…

Моят съвет: Планирайте си пътуването предварително! Информирайте се какво може и желаете да видите в съответния град и колко време ще ви е нужно горе-долу (според компанията, която е с вас) да отскочите до други забележителности в съседни градове. Тъпо е за Пиза да отделите 6 дни (освен ако не сте повлекли 93-годишната си пра-баба и нейната 40-годишна инвалидна количка), а в Париж да сте само за 1 ден.

2. Лични документи
Въпреки, че България вече не е в Антарктида, а в Европа, е желателно да се информирате дали може да пътувате само с лична карта до съответната държава. Както и до кога най-рано трябва да ви важи съответният документ. Внимание: Когато пътувате напр. транзит през братска Сърбия, ви е нужен задграничен паспорт (тип баница), с личната карта ще имате проблеми.

Моят съвет: Ако между държавата на тръгване и държавата-дестинация се намира държава, която изисква задграничен паспорт, вземете го, нищо, че ще пътувате по въздух. Не се знае кога Исландия пак ще получи газове…

3. Самолетни билети
Ако решите да пътувате със самолет: честито. Вие сте от явно тези хора, които не обичат да се навират във вмирисани автобуси и да се лашкат по 50 часа из Европа. Никсотарифни авиокомпании, както и редица високо калибрени авиокомпании (Lufthansa, Czech Airlines, Malév, Austrian, Olympic, Air France и др) предлагат евтини оферти из Европа. Майката му е ранна резервация.

Моят съвет: Поровете се из сайтовете на ниско-тарифните авиокомпании за евтини билети. Имайте обаче предвид, че те често ползват съседни летища, които са например на 50-100 км от града, до който искате да пътувате. Пример: л-ще Стокхолм-Скавста е на 100 км от шведската столица. парижкото Бувé (Beauvais-Tillé) е на 84 км от Париж. Организирайте си предварително транспорт или поне се поинтересувайте как се стига до града. В някои случаи е по-удобно да си купите онлайн-билети за shuttle автобус от летището до града, често двупосочните билети са с намаление. Такситата не са по 50 с’тинки километърчето като в София, като нищо може да одумкате пет пенсии на баба си . Някои летища са близо до града, например Женева, и до самия град може да стигнете дори безплатно!

4. Хотел
Ние, българите, имаме един гаден адéт: Когато тръгваме на екскурзия из Европа, винаги планираме пътуването според това къде имаме познат, за да може да му се тропнем, да му опразним хладилника, да му опърдим канапето в хола, да се наспим (евентуално на вече опърдяното канапе), а на сутринта да му осерем тоалетната чиния, да счупим умивалника в банята („Опааа!“) и да му смутолевим „Ейде, шъ бéгам..“. И всичко това под мотото „Е, па, к’во, нали сме си българи, трéбва да си помагаме, кат’ се наложи там нещо…“

Моят съвет: Не бъдете българи. Не се натрисайте на познати, колкото и да ви канят и/или добре да ги познавате. Първо: щото така не се прави. Второ: вашето тропване може да обърка плановете на приятеля ви (внезапно отлагане на важни ангажименти), а може и да обърка вашите лични планове (болест на приятеля, внезапна смърт (е, не от болестта, де), спешно заминаване по работа и др.) или пък между-семейни проблеми. Тогава вие се явявате между чук (той, приятеля) и наковалня (жена му, чужденка, която не иска и не е задължена да ви храни). При всички положения трябва да се изнесете на хотел, който ще струва скъпичко, заради краткотрайната промяна на плановете.

Резервирайте си хотел, по възможност такъв, където може да анулирате резервацията безплатно до един ден при пристигането си! Хвърлете един поглед на отзивите на гости на хотела. Проверете дали хотелът има безплатни екстри (напр. безплатна закуска – чудесно при ранен полет, или безплатен интернет – супер за планиране на екскурзията). Безплатен паркинг също е доста полезен, ако сте с кола и ако хотелът е в центъра на града. На юг климатикът е от значение, макар, че вече все по-рядко се срещат хотели без климатици. Карта на града, в почти всички случаи безплатна, ще получите на рецепцията. В скандинавските държави хотелите са доста скъпи, затова не е зле да се поровите и из сайтовете на хостелите: Те често предлагат и двойни, дори единични стаи. Не е нужно да спите с още 10 човека. Хостелите в Норвегия, Швеция, Финландия и Швейцария са на ниво и не могат да се сравняват с тези в източна Европа!
При 99% от хотелите/хостелите може да оставите безплатно багажа си за съхранение, ако имате късен полет, както и ако пристигнете рано (преди 14 часа): чудесно, ако искате да разгледате града, а не искате да дундуркате куфара из околностите на Женевското Езеро или по тесните кълдъръмени улички на Флоренция.

5. Багаж
С няколко думи: вземете най-нужното!!! Колкото и да звучи като клише, това е адски важно. Ако отивате във Венеция, зарежете марковите обувки с високи токчета в къщи, не отивате на модно ревю; другите туристи няма да го оценят, дори ще ви се подхихилкват под мустак. По възможност пътувайте само с ръчен багаж. Не забравяйте, че всички течности като кремове, душ-гелове, парфюми, трябва да са общо макс. 10 на брой, в дозировки от 100 мл максимум и да се побират в едно-литрова пластмасова прозрачна торбичка, която се затваря. Такива може да си купите в супермаркетите, в тях се замразяват плодове по принцип. Има ги и по летищата, някои ги продават за по 3 лева! Торбичката трябва да се представи на security проверката на летищата.

Нормата за ръчен багаж зависи от авиокомпанията. При някои е до 8 кг (Австрийски Авиолини), при други е 10 кг, а при трети (Easyjet) няма лимит: може да вкарате бетонобъркачка, стига да можете да си носите сам раницата и нейният размер да не превишава лимита. Средностатискическият лимит за размера на ръчния багаж е горе-долу една средностатистическа раница. При Ryanair е 55 cm x 40 cm x 20 cm, при Easyjet – 56 cm x 45 cm x 25 cm, при Austrian – 55 cm x 40 cm x 23 cm. Т.е. стандартната големина на един пилотски куфар.

Моят съвет: ако летите с ниско-тарифна авиокомпания, има голяма вероятност куфарът, който предавате, да се таксува. Това става при самото резервиране на билета онлайн. Може и да таксувате куфара на летището, но цените са много високи там. Ето защо ако отивате някъде за 1-2 дни, е препоръчително да сте само с ръчен багаж. В зависимост от авиокомпанията багажът за предаване не трябва да надхвърля 15 или 20 кг. Всеки килограм над нормата се заплаща допълнително.

Ако пътувате със „скъпарските“ авиолинии, багажът по принцип е включен. Lufthansa например позволява по своите европейски дестинации куфари до 20 кг с т. нар. weight concept: т.е. може да предадете 2 чанти по 10 кг.

6. Полет
Ако летите с ниско-тарифни авиолинии, не очаквайте businnes lounges, безплатни вестници и напитки, лизане на задници и така нататък. Целта на НТА (и по принцип на другите авиокомпании) е да ви превози от А до Б. Щом кацнете в Б, значи уговорката е спазена и всички са щастливи. Не бъдете от глупендерите, които мрънкат, че не им било угодено с това или онова на борда, че кацането не било меко, „щото било нискотарифна, и те винаги кацали твърдо“. Мерките за сигурност се спазват навсякъде, независимо дали говорим за нискотарифна авиокомпания или национален превозвач. Това, че стюардесата не ви се е усмихнала или не ви е пуснала, не значи, че авиокомпанията не струва.

Информирайте се преди полета, дали той ще се състои, дали няма промяна в часовете поради различни причини (Исландия). Наскоро самолет на Wizzair Bulgaria спука гума при кацане на летище София и следващите полети бяха избутани с няколко часа, понеже авиокомпанията разполага само с 2 самолета засега. Не забравяйте, че това се случва при почти всички авиокомпании – от Ryanair до Emirates (спукани гуми, спукани стъкла по време на полет, дефектна хидравлика в елероните, и т.н.), но медиите не го раздуват излишно. Имайте разбиране, че информацията за отлагането/изместването на полета липсва или е оскъдна. За съжаление доста български медии изгвориха глупости около този маловажен инцидент и се опитаха да уронят престижа на авиокомпанията. Аз лично съм чакал над 6 часа за моя Wizzair полет от Рим до София и се наслаждавах на една баба, чийто глас вече пресипна от толкова ругатни по адрес на летищните власти. Действайте под мотото: Keep calm and carry on. :)

Моят съвет: Явете се на време преди полета на чек-ин гишето. Ако съответната авиокомпания дава места на борда и сте с ръчен багаж, си изберете място близо до изходите, така по-бързо ще слезете и ще минете първи през паспортен контрол. Не ви препоръчвам да си харчите парите за глупости като Priority Boarding освен ако не сте с тумба деца (или с гореспоменатата 90-годишна пра-баба и нейната 40-годишна дружка): всеки рано или късно ще се качи на самолета, това не е 280 в час-пик. Някои а/к като Ryanair изискват да сте се чекирали предварително онлайн (срок от 15 дни преди полета), в противен случай плащате глоба за това, че сте без бордна карта. Глобата може да е по-висока от самолетния ви билет. ;) Момчил добави, че Wizzair също предлага онлайн чекиране.

7. Вашата дестинация

Ladies and gentelemen, welcome! Please remain seated with fastened seat belts, until the aircraft has reached the final parking position, has come to a complete stop and the „fasten seat-belts“ signs in the panel above you have been switched off!“ :)

Добре дошли! Някои летища разполагат с (безплатна) карта или карта-табло на града, както и на метрото/автобусната/трамвайната мрежа. Погледнете предварително как се стига от летището до града. Може да е директна влакова/автобусна (Женева, Брюксел, Хелзинки, Марсилия) или фериботна (Венеция – Марко Поло) връзка за няколко минути до час, автобус, който изчаква полетите (Венеция-Тревизо, Стокхолм Скавста, Флоренция) или лудо прехвърляне по метра и автобуси (Прага, Будапеща)

Моят съвет: купете си карта за 24 часа/48 часа, така ще се насладите максимално на престоя си, без да се редите по опашки за билети или да се борите с менютата на автоматите. Не забравяйте, че някои карти трябва да се таксуват и при излизане от превозното средство, например в Амстердам. Не препоръчвам да купувате билети от шофьора, понеже те са по-скъпи, а в Дъблин например рестото е под формата на касова бележка, която може да осребрите само в офиса на автобусната компания.

8. Пари
Хубавото на Европа е че може да харчите евро. Ама не навсякъде! Поинтересувайте се, дали в държавата, където отивате, се заплаща с евро (не дали се приема евро, а дали еврото е валутата там). Ако отивате във Великобритания, лири може и да обмените във вашата банка. При унгарски форинти например е по-сложно: шофьорите-тарикати приемат евро, но по техен си курс. Не се чудете, ако ви назоват сума, която е в пъти по висока от билетчето.

Моят съвет: Ако не сте теглили кредит за телевизор, хладилник, фритюрник или маша за коса, си извадете кредитна карта: VISA, MasterCard, се приемат в Европа, Diner’s Club, American Express също се приемат на доста места. Oбменете минимално количество пари на чейндж-бюрото на летището (там курсът е мизерен), колкото да стигнете до града. Или ползвайте банкомата на летището. Ако теглите от банкомат на вашата банка, е възможно да не плащате (голяма) такса. Информирайте се преди това във вашата банка какви са таксите. Друг трик, който съм учил от познати стюарди и стюардеси, е т. нар. cash advance  в хотела. Препоръчвам да плащате в брой където можете, особено малки суми и/или дестинации в източна Европа. Кредитната карта е желателно да се ползва при заплащане на карти за градския транспорт (от автомат или на гише), хотели, както и теглене на пари. На места може да теглите пари и от вашата Maestro/Cirrus/дебитна карта.

9. Езици
Няма нужда да казвам, че с английски навсякъде може да се оправите, дори в държави, където хората те гледат кат’ сюрпуч, щом почнеш да им говориш на английски. Желателно е да понаучите 3-4 думи на местния език („Добър ден“, „Говорите ли английски“, „Да/Не“, „Благодаря“…), това радва хората и и може да ви капне някое бонусче, я в магазин, я в кръчма… ;)

Моят съвет: ако пътувате в централна или източна Европа, заговаряйте млади хора на английски. Хора над 50-60 са от старата генерация и няма да ви разберат. В Скандинавия и доста държави из западна Европа всички поданници (от 10-годишното пишлеме до 87-годишната баба) да на „ти“ с английския. Ако сте във враждебна-спрямо-английско-говорящи Франция, научете поне 10-15 фрази на френски. Ако ли не, започвайте с Bonjour, след което добавете едно профилактично „Je ne parle pas français!“ (Не говоря френски!“).

10. Обноски
Малко ми е неприятно да сложа и тая точка, но го правя, защото съм виждал, как хора са се излагали. И тука важи don’t be too Bulgarian. Ние, българите, не сме научени да поздравяваме много-много, да благодарим, да пожелаем приятен ден и т.н., особено към непознати (в хотела, в ресторанта) – „Е па я тоя го не познавам, к’во ш’го поздравявам, веее!“ Това е a must в някои държави и липсата им се счита за липса на минимална култура. Обръщането по име или с уважение (ако не знаете името) към хора е нормално, не използвайте „Ъъъъ, шшш, пич, баткааа!“ или „Ъъъъ, dude!“ или пък „Ъъъъ, hey, you!“, когато се обръщате към персонал например. Чувал съм го и прави много лошо впечатление.

Моят съвет: По-добре позравявайте твърде често, отколкото твърде рядко! :)

Това е, което ми хрумва на тема „Кратки пътешествия из Европа“. Ако желаете, може да предложите още точки, ще ги добавя.

Cabin crew, all doors in flight! Bon Voyage! :)

Обичам да пътувам. Но не обичам градския транспорт. Особено зимата, както и в големите горещини лятото. Още на 18 изкарах шофьорска книжка, а година по-късно вече имах собствена бричка, наречена МПС, закупена със собствени пари. Беше бричка, но си я обичах, понеже ми вършеше страхотна работа. Единствените й екстри бяха зелената ивица на горния ръб на предното стъкло, както и радио-касетофончето, което ми изпоиздъвка бая касетки.

В последните няколко седмици ми се наложи да ползвам интензивно градския транспорт на Потсдам, един китен и красив град край Берлин. Бях пристигнал със самолет от Мюнхен, автомобилът ми беше останал там. Ето защо си купих една месечна карта, с която имах право да ползвам автобуси, влакове, трамваи, метра, дори и един ферибот. Е, него в крайна сметка така и не ползвах, понеже беше далече, а и по едно време го бяха спряли заради заледяване на реката, по която се движеше.

От място А до място Б, двете най-посещавани от мен места, се стигаше с едно до шест прекачвания. Говорим за дистанция от 4-5 километра! Фирмата, отговаряща за транспорта в Берлин и околностите, имаше доста прегледен уебсайт, където човек не само можеше да намери разписанието, но и да го дръпне на мобилния си телефон като интерактивна java-апликация. Много комфортно! Бях готов да се дундуркам наляво-надясно с градския!

Дотук добре. Обаче беше зима. А през зимата има лед, който трябва да се чисти. Местната управа не си беше мръднала малкия пръст да почисти и опесъчи улици, тротоари и т.н. Всички спирки бяха заприличали на мини-пързалки, такива като пред Народния театър покрай Коледните празници. Само че тука нямаше кънки под наем, греяно вино и весели дечица, а посинени гъзове, псувни и намръщени лица. Разбира се, че горепохваленото разписание не можеше да се спазва вече и се случваше така, че човек бива зарязан на спирка Пи*ковци нейде си, чакайки автобус 7364, който обаче не идва и не идва. Вместо това идва автобус 6398A, който не върви до там, където Ви трябва, а и би трябвало да е заминал още преди един час. Отгоре на това и часовникът в самия автобус е изостанал с 2-3 минути и шофьорът се е превърнал в принципен хроничен закъснител: Всеки ден закъснява с 2-3 минути. А тези 2-3 минути са тези, които Ви трябват, за да хванете следващия автобус. Ама не от спирка Пи*ковци, а от една друга, която е още по-далече.

Превръщате се в героя на Том Ханкс от „Cast Away“, дето кибичи на оня остров като Робинзон Крузо. Само, че тука имате алтернативи, така, че не Ви се налага да си избивате зъб с кънка за фигурно пързаляне на лед (вж. пързалката пред Народния по-горе).

Алтернатива 1:
Отивате на отсрещната спирка и се връщате там, от където сте дошли, за да reset-вате плановете си. Бил Гейтс е прав: Рестартирай пущиняка, нéма начин да се не опра’и! С месечна карта сте. Е, става неприятно ако няма автобус в следващите 40-50 минути. Това е все едно компа да ти забие докато го рестартираш…

Алтернатива 2:
Правите emergency планове от спирката, на която сте в момента. Трудно е, понеже не знаете часовете на тръгване на автобусите от следващите спирки на прекачване, както и дали въобще днес се движат! Но ако сте търсачи на силни усещания, такъв галоп е перфектен за Вас. Тръпка и адреналин нонстоп, през пет минути питате шофьора дали наистина пътува за спирка Пи*ковци…

Алтернатива 3:
Тя е удобна и бърза: такси! Само дето такситата в Германия са скъп лукс. Началната цена е толкова, колкото е цената на прекосяването на половин София в час пик може би. Вярно, колите наистина са луксозни, возят удобно, няма помен от газови уредби, чалга, мизерии и евтини ароматизатори, но не се препоръчва за всекидневна употреба. Освен ако не искате да усетите локална финансова криза в собствения си портфейл…

Алтернатива 4:
Най-сигурната! Отивате в сайта на нискотарифната авиокомпания „Germanwings“ и с малко късмет си купувате евтин еднопосочен самолетен билет от Берлин до Мюнхен. Пътувате само с ръчен багаж. На летище Берлин Шьонефелд си взимате едно кафе в зона „Излитащи“ и написвате тази блог-публикация. Пристигайки в Мюнхен си купувате пътьом една навигационна система, гледате Avatar и в 3D с приятели, хапвате вкусотии при родителите си и на другия ден си грабвате колата и дим да ви няма обратно за Берлин. И така майната им на алтернативи едно, две и три, както и на спирка Пи*ковци!

Bon Voyage! :)

Ами имам аз една класация. Air-transportation-wise. Класация на различните ми полети: най-удобният, с най-красивите стюардеси, най-турбулентният, най-екстравагантният, най-дългият, най-късият…

Та промяната бе в категория „най-турбулентен полет“: Турбуленциите при излитане от София бяха толкова силни, че целия Airbus A320 се тресеше, имаше дори пищящи. Като капак на всичко влязохме и в завой на запад. Допреди това място в класацията си деляха два полета: София-Прага в т. нар. holding pattern (надупчена от въздушни ями) над чешката столица с CSA, и Будапеща-Мюнхен с Augsburg Airways и техния витлов Dash 8-400, където турбуленциите бяха толкова силни, че трябваше да държа доматения и портокаловия сок във въздуха в продължение на няколко минути, за да не бъда олян от главата до петите…

Турбуленциите над София бяха толкова силни, че майка ми, която летяла същата сутрин и попаднала в същите атмосферни условия, си рекла: „Тé т’ва беше! Адио, Рио!“. Крилата на швейцарския Airbus се огъваха като ламаринения покрив на паянтова будка за вестници на Попа при силен вятър:

Най-отвесното излитане бе с Австрийски Авиолинии. Мюнхен-Виена с един A319 на име „Сараево“. Командирът дори лично излезе в салона при пътниците преди запуска на двигателите, за да се представи и да им пожелае приятен полет. Имахме леко закъснение и трябваше бързо да се набере височина. Дори си рекох, дали пък австрийците не са тунинговали тоя А319, за да може да се качва така? Да не са му лепнали и едни яки джанти, готини калници и диодчета по чистачките… ;)

А най-краткият международен полет, полетът с най-красивите стюардеси и полетът с най-свежия командир бе между Мюнхен и Залцбург, на път за Дъблин, с ирландските Aer Lingus и техния почти празен зелен А320. Сто и двадесетте километра въздушна линия ги изминахме на 4 км височина за около 15 минути. Service разбира се нямаше. А Залцбург е като Враца, само дето планините са по-високи. ;)

В Залцбург се качи цяло училище, достигнахме MTOW-то (=maximum take-off weight) и не получихме clearance за излитане посока планините. Сигурно се питате: „Кой идиот е построил летище срещу планини?“ Но всъщност има специфични процедури. Излитането срещу планините с толкоз народ и багаж на борда не е проблем, но в случай на авария по време на издигането, например единият двигател откаже (не дай си Боже и двата, случвало се е), по възможност цял. А това е трудно, когато на 30 метра под тебе са острите зъбери на Алпите… ;) Командирът беше много cool в това отношение и съобщи:

Hi, folks!
We are awaiting clearane for takeoff permission by the authorities in Dublin, our Airbus engineers are calculating if we’re able to take off to the south, but as you know airplane and mountains don’t mix quite well. :)

Е, излетяхме след час в обратната посока, след като се появи безветрие. :)

Най-екстравагантният ми полет беше с Wizz Air по рейс София-Варна, на който имаше… годеж! Минути след излитането момчето, което седеше на първия ред, изчезна в кокпита. След няколко минути старшата стюардеса попита дали има една Мария на борда. Беше момичето на първия ред. Тогава младежът излезе от кокпита, хвана микрофона на интеркома и пожела на момичето честит рожден ден, след което допълни с въпроса, дали тя иска да се омъжи за него. Екипажът „случайно“ намери бутилка шампанско, а командирът излезе с букет рози! И това на 10 км височина. Желая на Георги и Мария всичко най-добро, на тях им пратих вече снимките… :)

На път съм да измисля нови категории. Ако имате предложения, пишете!

Та дойде време Коледните и Новогодишните празници да се прекарат изкарат в „родна“ Враца (не съм роден във Враца, но там съм изкарал много голяма част от детството си).

Раз-check-нах се онлайн още предишния ден за полета. Една чудесна и много удобна процедура, която става чрез сайта на авиокомпанията. Също и наистина препоръчителна, особено при актуалната опасност от свински, кози и гъши грип (май гъшия грип се казваше другояче, нещо венерическо беше…;) ). Пък и хубаво място на борда на самолета може да си изберете! Бордната си карта получих като QR-code на мобилния си телефон, когото на другия ден сканирах на четец-механизъм а ла метрополитен на самия gate на летището. Така бях автоматично допуснат до самолета.

За да е напълно привършено, humanless обслужването мина и чрез self baggage dropoff машини, които ги има на летището в Мюнхен. Приличат на жълт банкомат с лента за багаж. Боравенето с него е изключително просто. Слагате багажа на лентата, въвеждате данните от пътуването (името и booking ref-а), „банкоматът“ Ви разпечатва baggage tag-а (онзи дъъълъг етикет за чантите на летищата), когото Вие сами си лепвате на дръжката си (на багажа, де, на багажа! :) ). Не забравяйте и малкия квадратен baggage tag, който е на края на тази лента. Него трябва да си отделите и да го лепнете на бордната карта/паспорта/портмонето/ревера/брадичката. Така, при загуба или закъснение, по-лесно може да се trace-ва багажа Ви от страна на летищните власти, като се знае номера му!

Цялата процедура на самообслужване е кратка и след 1-2 минути сте свършили (някой се кикоти, чувам го!). Реденето по check-in гишета в пикови часове е убийствено за мен, а пък ако пред вас се падне арменско многодетно семейство с половината инвентар на IKEA, турско семейство с цялата си покъщнина или разцифкавила се служителка на гишето (като при мен миналия път), психозата е пълна.

Пътуването ми трябваше да започне към 13:15 немско време. Полетът ми бе с Lufthansa (немските авиолинии), но месец преди полета ми промениха типа на самолета, както и под-авиокомпанията. Полетът сега се изпълняваше от Augsburg Airways, дъщерно-партньорска авиолиния на Lufthansa, която обслужва близки дестинации с малки самолети. Ако Bulgaria Air имаше подобна дъщерна авиокомпания и обосновавайки се на нашите географско-релационни познания, то тя тогава би се казвала… Дупница Еъруейз или Перник Еъруейз. Летял съм с Augsburg Airways няколко пъти, но за съжаление не съм имал досега големи положителни логистични впечатления от тази авиокомпания: най-вече огромните закъснения и често срещаният баварски непукизъм сред екипажите им направо ти лазят по нервите.

Обратно към полета: Имахме едно солидно закъснение, без грам сносно обяснение от страна на летищните власти. Беше много мило да получа автоматизирания SMS от Lufthansa за закъснението, но това не спаси положението. Капитанът държеше да ни убеди, че само чакали някаква си paper work, нищо, че под пътническия салон се чуваше още товаренето на багажа… Най-накрая излетяхме. Всъщност се радвах, че ще имам възможност да летя с един от новите им Embraer-и 195 (регистрация D-AEMC в случая), но изживяването беше досущ като на средностатистически Boeing 737NG или Airbus 32S например, нищо особено. Единственото бе, че strobe-овете на края на крилата бяха толкова мощни, сякаш група китайски японски туристи седят отвън и снимат ли, снимат със светкавици.

Тука вмъквам един технически коментар: Embraer са… бразилска марка самолети. Да, звучи странно. И човек трудно може да си представи бразилци да строят самолети. Не знам за вас, ама аз все си представям един огромен хангар в джунглата край Амазонка, в средата разпилени чаркове, гайки, плоскости, винтове, футболни топки, една пищна полугола бразилка със страхотен карнавален костюм върти гюбеци, а около нея са се насъбрали загорели бразилчета-монтьори, бършат потта от челата си, хилят се мазно, подсвиркват и викат „Обригадо! Обригадо!¹“ (единствената дума, която знам на португалски, сори). По едно време влиза шефа им и почва да им вика: „Какво сте се разлендзили, я се стегнете, самолет има да довършваме! Хайде!“. Монтьорчетата се сепват, всеки грабва по инструмент и хуква я пирон да завива, я болт да зачуква… ;) Пищната танцьорка нарамва отново флекса и продължава да реже формите за прозорците в корпуса…

Заплеснах се. Полетът протече добре, със заход над снежна Deathstar-София (вж. ускореното видео най-горе) и много меко и плавно кацане. Направи ми лошо впечатление, че рульожките (т.е. самолетните пътеки) на летище София не бяха почистени добре, на места не се виждаха маркировките по земята. Според мен нещо недопустимо, особено на международно летище, където важат международни правила. Самолетът се приплъзваше като лада с летни гуми, която дава газ на буци лед ноември месец пред някой блок в кв. Хаджи Димитър. Но в крайна сметка стигнахме до терминала благополучно и след няколко минути бях навън.

За съжаление #sofiataxi-то не можа да ме хвърли навреме до автогарата. Всички се движеха едвам едвам, тук-таме се изцепваше някое еснафче с тунинговано БеЕмВенце седма употреба. А мислех, че тия вече били измрели по пътищата. Като капак на всичко бакшишът си запали и цигара без да иска моето мнение.

Последният автобус от централна автогара София за Враца бил в 18:00: никакъв шанс! Насочих се към ЖП гарата, където е моя alltime emergency трен: мазнийо влак в 19:10 за Лондон Хийтроу (през Лом), който обаче имаше закъснение над 30 минути. Нямаше начин, трябваше да избирам: Или 2:20 ч в мазнийо влак до Враца или към 3:50 часа обратно със софийския градски транспорт до леговището ми в София. Оставаше да убия времето до тръгването на влака. И пак дилема: в огромната студена чакалня, където се улавя безплатен wifi, или в малката вмирисана „топла чакалня“, където единственото, което се улавя, е миризмата на двама потни майстори, които се борят с някакви тръби. След 10 минути на зверския студ избрах топлата и уютна атмосфера в прегръдките на бай Иван и бай Васил, с романтичния полъх на чесново хлебче и домашна ракийка, варена без акциз.

Самоъпгрейднах се и си купих билет първа класа, който включва луксозни (и животоспасяващи) екстри като: затварящи се прозорци и врати, налични стъкла на същите по-горе, парно (работещо), осветление, седалки (6 бр.) и мазно огледалце. Повече в момента не ми и трябва. Пътувам си към Враца, към къщи! Шампанското може да бъде сервирано, ma’am! :)

Весели празници на всички! :)

¹ португалски „Благодаря!“