Вчера реших спонтанно да отида на кино да гледам „The Lovely Bones“ на Питър Джаксън, познат ни от „Властелинът на пръстените“ и „Кинг Конг“ – два филма, които не ми харесаха кой знае колко. Да, дори и „Lord of the Rings“ – сериала: твърде дълъг, твърде муден, без тайминг…

Трейлърът на „The Lovely Bones“ ме грабна, макар, че така съм попадал в капани на кофти филми: готина реклама, а филмът е като боза, престояла на кухненския прозорец шест юлски дни.

Но „The Lovely Bones“ беше вярно попадение. Интересна беше историята (по романа на Алис Сиболд) като цяло: 14-годишната Susie Salmon е убита на път за вкъщи от нейн съсед и отива в рая, от където наблюдава семейството си и им дава знаци, за да могат те да докажат кой е убиеца…
Знам, че в началото филмът трябва да ви звучи доста кичозно. Такъв си е. Но това не е толкова важно, колкото начинът, по който семейството на момичето, приятелите и и най-вече нейният убиец се (опитват да се) справят със ситуацията. На кича в случая му е простено, досега никой не се е върнал от рай, ад и други междинни светове, за да даде мнение, рецензия, блог-публикация или поне един мижав туит на 6liokavica по въпроса!

„In meinem Himmel“ (нем. „В моя рай“ , немският „превод“ на заглавието) не е един CGI-ефектски-спектакъл, както писаха много критици. Според мен филмът е просто една много чувствителна, по-различна „визуализация“ на една много тежка драма в едно случайно средностатистическо семейство през седемдесетте. И дигиталните ефекти в стила на Салвадор Дали просто спомагат за това. Било то кораби, плуващи в огромни бутилки край брега, падащото по скалите безжизнено (CGI) тяло на убиеца-извратеняк или ръждясалият сейф с тялото на убитото момиче, който потъва завинаги в бездънната яма на градското сметище, оставяйки семейството й във вечно неведение…

Саундтракът е на Браян Ено. Той по принцип не пише музика за филми, но за този филм е направил изключение. Получило се е.

Дублажът беше на места технически зле. Преглътнах го.

Актьорите са се справили много добре, особено Stanley Tucci в ролята на съседа-убиец.

Поинтересувах се и от авторката на книгата Алис Сиболд: На 18-годишна възраст бива жестоко пребита и изнасилена край университета си. Месеци по-късно продължава следването си и случайно разпознава изнасилвача си на улицата край учебното заведение. Извергът е осъден веднага и получава максималното наказание. За това тя пише и в нейната предишна книга, автобиографията й „Lucky“.

Мисля, че филмът ще ви хареса, ако си падате и по филми, които ви карат да се замислите за секунда-две след като лампите в киното светнат и когато ги загасите вкъщи, малко преди да си легнете и да затворите очи. Ако се чудите защо филмът се казва „The Lovely Bones“, ще разберете, след като го гледате: загадката се крие в последните думи на Susie Salmon…

Тая вечер немската телевизия изневиделица пусна един норвежки филм на ужасите! „Cold Prey“ се казва. Или преведено на български: „Студена жертва“ – какво по-подходящо име за horror, идващ от скандинавска държава! Накратко сюжетът: група тийнейджъри отиват да покарат сноуборд в планината (по-точно Jotunheimen – най-високата планина в Норвегия и Скандинавия, към 2 500 м.), обаче един си счупва крак. Търсейки помощ в бялата пустош, се натъкват на изоставен хотел от седемдесетте. Разбира се, не са сами…

Доста познат сюжет, нали? Но всъщност филмът не е като останалата боза от хорор-филми, може би защото самия flair е различен. Самата Норвегия има някакво магическо привличане, типажите са доста… странни, не са перфектни и излизани, както ги знаем от щатските филми на ужаси – капитанът на отбора по ръгби и мажоретката. А и шокмоментите са с добър тайминг: сравним между тайминга на японските филм на ужасите (от раз, няма предупреждение, посред бял ден, майната им на зрителите с байпаси, пийсмейкъри и слаби нерви и мехури) и тайминга на американските филми на ужасите (който се води по-скоро под мотото „Вижте с колко банки кръв разполага Държавния резерв!“). Як suspense, покачване на адреналина и очаквания шок.

Актьорското майсторство ме изненада положително! Явно скандинавската школа си я бива. Момчето, което играеше сноубордиста със счупения крак, беше наистина впечатляващо в ролята си!

Звуковият дизайн беше ок, саундтракът ми хареса.

Добро осветление, добра камера, добър grading. Монтажът също ок, на места зацикля. Все пак и за филмите на ужасите важи правилото „Kill your darlings“…

Както казах, познат сюжет. За съжаление изглежда, че първенците в жанра са утъпкали една пътека, по която доста сценаристи и режисьори обичат да кретат, с мисълта, че и така, с много малко средства, ще грабнат зрителите. Крайно време е да има промяна! Пуснете извънземни, индианци, митични фигури, ескимоси, стриптизьорки… А защо не и петте заедно! ;)

Въпреки това хубав филм за петък, 13-ти. Очаквам още (по-хубави) норвежки магии!

Ha dett!