Елемент

„Заставам на стартовия блок. Водата под мен е неподвижна, виждам Т-образните плочки пред мен. Навеждам се и се оттласквам с все сила. Бухвам се във водата и усещам как този елемент минава покрай мен с висока скорост. Опитвам се да я запазя с ритмични движения на краката в стил „делфин“. Усещам, че вече наближавам повърхността на водата. Протягам едната ръка и загребвам напред мощно, придърпвам после с другата ръка. Вдишвам настрани и издишвам под водата. Мощната въздушна струя ме бие в гърдите. Пак загребвам, четири, пет, шест, седем, осем… другото „Т“ се задава, последно загребване, вдишване, следва салто с отблъскване… Плочките под мен бързо изчезват в долната част на полезрението ми. И пак едно, две, три, четири, пет, шест… салто… И отново. И отново. Водата минава покрай мен, чувствам се почти като болид в някоя изпитателна камера за аеродинамика :-) Но за друго не мога да мисля, освен за дължините, които правя. Глупостите от всекидневието явно още стоят на стартовия блок и не смеят да скочат. Така е, като не могат да плуват!“