Хау ду ю ду, лельо Севдe*!

Преди няколко години си направих профил на някакъв social networking сайт.  Направих го и това си беше.  Имах един-двама познати, които членуваха там и си направих може би заради това акаунт там. Влизах на няколко месеца веднъж, дори не си бях направил труда да въведа много полета в профила си. Кореспонденция нямаше, поне до днес сутринта. Получавам мейл, че имам съобщение от някого… Ето го и него, без промени:

Привет.
Скъпи една страна, се натъкнах на вашия профил за този запознанства site.I дойде тук, за да търсите Soulmate ми, името ми е emelia аз съм една млада дама, скъпа е много интересно да ви разкажа за себе си, тъй като съм тона някога сте виждали преди . Междувременно възраст или разстояние Цвят Религията няма абсолютно нищо с добре връзката! . приятелски душа да мина. Аз. Аз ще бъда много щастлив.
моля ми отговори чрез този имейл адрес (emeliababy4ulove@yahoo.com) за повече за мен
Моята снимка ще даде на вас.
Аз ще се чака!
Emelia

Отначало помислих, че това е съобщение от леля Севда* (използвала псевдонима Emelia), бившата магазинерка от плод и зеленчук край нас, поне стилът й на писане/говорене съвпадаше 99% с по-горното: Едно такова накъсано, несвързано, човек като събеседник само се усмихваше неловко с огромна питанка на челото. Но после се запитах откъде пък леля Севда ще има интернет и акаунт в този сайт. Та тя дори нямаше и сносен мобилен телефон! Нейния ДжиЕсЕм беше по-скоро ютия с антена, от онези първите вълни, купен от магазин седма употреба (вървеше със специално разрешително от Министерство за ядрен контрол и радиация, а зарядното го доставяха в отделен кашон). Дето всеки път като седнеш някъде, антената те ръчваше в бъбреците, напомняйки ти, че си железен пич, че си Iron Man, че си пича с ютията… С отвратително звънене, силно и дразнещо, дори клиентите в магазина мислеха, че някаква авто-аларма пак е писнала без причина, а дядо Павел*, който винаги си седеше кротко на стълбите пред магазина й и недочуваше, почваше да псува „простака с колáта“ и всъщност всички и всичко подред…

Но версията леля Севда да ми пише, отпада. Може би беше нейната дъщеря, Румиту*? Все пак беше младо момиче, което разбираше що-годе от регистрации в social network-и и прекарваше цели часове там в попълване на тестове, теглене на късметчета, побутвания, потупвания, попипвания… Разбираше и от ДжиЕсЕми, особено от фото функциите им. Като се прибере от училище, надуваше Камелия на двуватовите active-колонки на компа (на тях, горките, им идеше да се изстрелят от шестия етаж през прозореца, та в сигурната смърт, ама нейсе: пуст кабел!), слагаше си слънчевите очила-менте на D&G тип „животоспасяващият скафандър на мухата Це-Це“, купени миналата година от „бутика“ на D&G в Слънчев Бряг за 12 лв., покриваше 80% от лицето си с тях и почваше да прави муцунки, снимайки се изкосо отгоре с мобилния си телефон… След това ги поокрасяваше с разни кичозни glitter-плъгини, дето „много си ги lov-каше“ и ги качваше онлайн, придружени с разни целомъдрени цитати от чалга-песни и cheesy lines от т. нар. „СМС-чета за стръв“ („Баща ти трябва да е крадец, защото като си се родила, е откраднал всичките звезди от небето и ги е сложил в твоите очи!“ или пък „Ти си моят ангел-хранител, заради теб бих глътнала шест тухли-четворки, две наковални и ръждясало менгеме, и бих скочила в Марианската падина с главата надолу, но знам, че ти ще ме спасиш!“).

Ама не можеше да е тя! В писмото имаше високопарни думи на латиница, които липсваха в речника на Румиту. А той се състоеше от: qko, nekaf mn gotin pi4, vliubeni salzi (които аз до последно мислех за „влюбени зáлци“ и така и не проумявах, как Графа може да си кръсти песен така, ама после си казах, че любовта минава през стомаха, така че може, що не!) и т. н.

Така и не разбрах от кого е това съобщение. Псевдонимът нищо не ми говореше, освен асоциации с Амелия Ърхарт, но тя няма да седне да се занимава с такива неща. Може би беше мъж (вж. „аз ще бъда много щастлив„), който страда от полова идентичност. Чичо Цветан*, мъжът на леля Севда? На него единственият му проблем, свързан с идентичност, бе да успее да идентифицира навреме „бутилката с пиеньето“ от „бутилката с белина“ в шкафа под мивката…

Мистерията около това писмо си остава забулена и непрогледна. Като кашмирен шал-менте на Бърбери за 6 лева от битака…

* имената са измислени.
Всички прилики с действителни лица и места може да са случайни. ;)