ze Топлофикейшън!

Беше четвъртък, някакъв официален немски католически празник, не си спомням името, нещо с Leichnam, демек на немски „труп“. Това означаваше две неща: доспиване и „трупясване“. Събудих се към обяд и след измиването на зъбите „уста“нових, че нямаше топла вода. Викам си, че съседите над още не са източили нужните кубици, та реших аз да източа малко, за да мога да се насладя на един свеж душ. Десет минути по-късно водомерът на стената се въртеше бясно, още малко врътката там щеше да се превърне в турбовитлов двигател и да се самоизкърти от стената, барабар с водомера, етажерката със шампоаните и половината плочки от стената. Но топла водя нямаше. Дори водата беше станала по-студена. Прекратих процеса на източване, че се притесних, че немските финансови власти биха могли да ме обвинят в неправомерно източване.

Хм. Объркан. И сънен. Обаче с измити зъби. Хм. Нашите нищо не знаят. Майка ми е на мнение, че „има авария и сигурно са я спрели за малко“. Добре. След 2 минути пак източвам. Майка ми е ядосана, че пак харча водата и, че с „за малко“ е имала предвид половин-един час.

Започвам да се чудя ЗАЩО нямаме топла вода. Хм, да не би да сме изчерпали някаква месечна квота, като при мобилния интрнет? Пратете „START TOPLA VODA“ на 56789 и до 48 часа ще ви бъде пусната топлата вода. Дотогава има дезодоранти, които ви дават псевдо-свежест до 96 часа. Съседката, от чиято коса може да източиш половин шише олио, нищо не знае… Т. нар. Hausmeister също нищо не знае. Но иначе знае, че в пет сутринта е най-яко да се рине сняг под прозореца с метална лопата.

Ако това ми се беше случило във Враца, нямаше да ми пука някак си. ВиК, и Ваш’та мама, както беше оня виц. Но тука направо си шокиран, ебаси. Десетки години наред никакъв проблем и изведнъж никаква топла вода. В пощенската кутия няма бележка, в местния вестник нищо не е споменато по случая. За сметка на това пише, че еди коя си детска градина ги водили на зъболекар, където им подарили „четка и паста за зъбки, чашка с мече и“. И? И? След това „и“ свършва статията. Прерових всички страници. Няма продължение. Грешка при лейаута. Искам да знам и какво друго са получили??? Играчка? Книжка? Може би бойлер, за да си топлят вода, като им спрат топлата, а?

Като казах бойлер, се сетих, че Красита е „ларж и има цели два“! Ето, живея в ужким модерна държава, ама бойлерите са дефицит. Обаждам се на Красита за бойлера. тя, милата, се радва, че ще се отърве от единия и решаваме да се срещнем на Калотина, за да ми го предаде. Там обаче Красита решава спонтанно да дойде с мене до Мюнхен, тъкмо била в отпуска и искала да види истински баварски бирен фест, тъкмо да си поговорим, бутайки огромния бойлер по сръбските улици. При Унгария имаме проблеми с бойлера, понеже граничната полиция мисли, че това е част от корпуса на бившата руска подводница „Курск“. След куп телефонни обаждания до руското посолство, руско военно министерство и министерството на бойлерите и бойлерните съоръжения доказваме, че всички руски подводници са налични и липсващи няма. После се оказало, че някакви сръбски хлапета били драскали със спрейове разни цинизми по бойлера, докато сме си почивали в Белград и затова не сме забелязали, а унгарците видели това и помислили, че това било част от името на потъналата подводница… В Австрия пък искаха да ни глобят, че бутаме бойлер без винетка. В бързината съм забравил, че е нужна такава. Австрийците обаче видяха емблемата на „Елпром Тетевен“ на бойлера и казаха, че не е нужна винетка, понеже навремето техния кайзер Фердинанд фон Бойлергрухтен бил баджанак с шефа на „Елпром Тетевен“ и често си ходели на гости. Оттогава се получило нещо като Шенгенска бойлерна зона между България и Австрия… Момчетата дори се снимаха с нас на фона на бойлера. Така се пише история!

Пристигнал вкъщи в Мюнхен, успявам да боцна две дюбелченца в стената, на които да окача седем-тонния бойлер, да го напълня с двеста хиляди декара вода, и пеейки съветския химн, да се изкъпя. Показвам Мюнхен на Красита, след което тя си купува бързоварче от Duty Free Shop-а на мюнхенското летище. „…за спомен.“ добавя тя, избърсва тайно сълзица на изхода за самолета и прибира сувенирчето в ръчния си багаж с треперещи ръце. Емоционален момент за всички нас.

Back to reality! Топла вода няма. Идва за няколко минути, след което спира. И така шест дни. Слава Богу ходех всеки ден на плуване, където нямаше аварии и можех да се радвам на душовете там.

Оказа се, че общият нагревател на сградата се изключвал всеки път, щом наблизо имало бури. А бури имаше доста. Било превантивна мярка. Предпочитам да си остана с бойлера на Красита.

Само дето едното дюбелченце нещо се клати…

тагове: Austrian, басейн, бойлер, дефицит, душ, неволи, плуване, празници, топла вода