Live from #Japan *

* от „Live from Baghdad“.

Туитър за пореден път си показа потенциала и силата. Вчера, на 11-ти март, земетресението в Япония, което причини цунами и невиждани поражения на острова, беше и т. нар. trending topic в туитър, микроблогинг платформата, която също се използва и от доста известни личности, за да пишат тъпотии и глупости. Докато телевизиите показваха едни и същи кадри от земетресението, въртяха заснетото и задаваха въпроси на „атомни експерти“ от Greenpeace, в туитър можеше да се види какво наистина се случва в реално време, благодарение на Албена Тодорова (а.к.а. @bembeni). Живее в Япония и пускаше ежеминутни туитове за ситуацията около нея. На нея шапка й свалям. Да туитиш и същевременно да си нащрек, за да се предпазиш от падаща мазилка, или да си в готовност за евакуация от евентуална предстояща ядрена катастрофа заради аварирал АЕЦ изисква смелост. От собствен опит знам, че когато човек е в екстремни ситуации не винаги си дава сметка колко е напечено. Чак след време осъзнаваме какво наистина е станало и че може би сме имали жесток късмет. Че не сме били на грешното място в грешния момент. Както други хора за съжаление.

Като бях малък и живеех във Враца, също преживях земетресение. Не можеше да се сравнява с тези в Япония. Сигурно японец във Враца би си казал, че някой мести мебели на долния етаж или нечий чугунен радиатор се е откъснал от скобите и е паднал на земята… Но за нас си беше изживяване. Играех си в детската, когато баба ми започна да вика от кухнята: „Емилееее!“. Ставам, отивам и питам с досадна нотка: „К’во?“, мислено продължено с „…зает съм оттатъка с игра и нямам време за други работи в момента!“. „Земетръс!!!“ беше отговорът й. Чак тогава забелязах, че вратата леко се поклащаше, както и полилея. Дядо ми в тоя момент дойде при нас, още сънен от следобедната си дрямка: „Земетръс! Грабвай детето!“ и застана под касата на вратата. С баба ми хукнахме надолу по стълбите, дядо ми остана под касата, щото нямаше време да се облече… Долу, пред входа, на 2 метра от самия блок(!), се бяха насъбрали съседите. Беше си сеир: възрастни хора се вайкат като малки деца, а малките деца се споглеждат като възрастни, неразбиращо. В крайна сметка нямаше поражения. Годината май беше 91-ва, не си спомням. Но си спомням, че паниката на хората беше по-голяма от самото земетресение.Всички бяха неподготвени.

В училище имахме часове по “ Гражданска отбрана“. Паниката, че АЕЦ Козлодуй щеше да гръмне, бе голяма. Като капак на всичко Ку-Ку бяха пуснали оная „новинарска емисия“, в която казват, че АЕЦ-а е избухнал. Една комшийка дори била почнала да уплътнява прозорците с тиксо… Та ходехме на тия занятия с целия клас в някаква мизерна сграда, където ни показваха противогази. Камелия от първия ред все беше доброволката и даваше да й показват как се слага противогаз. След това си надяваше ония грозновати гуменяци, а останалия клас се спуквахме от смях и я сочехме с пръст. Сега си давам сметка, че ако АЕЦ-а не дай си Боже гръмне, Камелия ще е единствената, която ще оцелее, щото знае как да си слага противогаз… С Цветко пък двамата водехме дискусии, дали човек може да оцелее ядрен взрив. Цветко беше на мнение, че ако си отлее човек костюм от стомана и легне в един окоп, „гушнал“ една водородна (!) бомба и я детонира, ще оцелее и нищо няма да му има после. Понеже тогава не знаех какво е водородна бомба, му вярвах, и добавях технически, че най-много човек да се измокри с вода, щото… нали… заради водорода…

В блока имахме и бомбоубежище. От Гражданска Отбрана дори мацнаха със спрей на блока стрелка, че сградата е със скривалище, та да се знае, накъде да бягат хората панически. Така и не успях да вляза вътре, за да видя какво има. С хлапетата от блока надниквахме в тъмницата през кръглия изрез на металната врата и се надлъгвахме, че сме видели я кратечница, я базука. Някой тогава казваше, че е видял нещо да мърда вътре, добавяше „Чухте ли и вие?“, последвано от рязкото шумно шуртене на отпадъчна вода в близката тръба, след което пищейки се разбягвахме от мазата, която и без това си беше злокобна и вонеше на зеле и джибри. Последният от нас мяташе по протокол едно павé по крушката…

Винаги съм се питал, дали такова тежко земетресение с последствия би било овладяно от отговорните в България (макар, че държавата ни не е в силноземетръсна зона)? В Япония министрите като сгафят, си правят харакири. В България изсумтяват едно „Еее, ами ние…“ и отиват след това да хапнат суши в министерския стол…

тагове: България, Враца, земетресение, неволи, Япония