Бродѝ брóди из Костинброд

… или моето ревю на „Predators“.

ВНИМАНИЕ: Долунаписаното може да издава ключови действия от филма „Predators“, така, че ако искате да го гледате, ви препоръчвам да bookmark-нете тази страница и да се върнете към нея след прожекцията! :)

Миналата вечер взех, че се излъгах и гледах „Хищници“. Predators. Прéдътърс. Или както викат моите колеги: „Предейтърс“. Трейлърът както винаги обещаващ и cool (Аз ако хвана онова копиле, дет’ им монтира трейлърите у Холивуд, главичката ще му откъсна, гад мръсна). Поне киното, което посетихме, бе с т. нар. кино-понеделник, т.е. платихме само 4,50 евро вход. (Лично за мене много пари за такъв филм, ама карай!).

В киното бях за пръв път и според интернет е най-старото в Мюнхен, че дори най-вероятно и най-старото в света с постоянна програма! Баси, Юнеско да чуе, ще дотърчи веднага с жена си! Залите две, малка и голяма. Мила бабка (на видима възраст колкото самото кино) къса билетчетата. Ние сме в малката зала. И като кажа „малка зала“, разбирайте… малка зала. Три Четири реда! Първият е много ниско, почти не се вижда отзад, едва ли не вкопан в екрана. Не знам дали седалките са с предпазни колани, но съм сигурен, че седящите там намазват с по някоя епизодична роля в някой блок-бастер: Я на страната на Терминатора, я редом с бойците в „Мумията“, или пък на закуска с Тифани… Местата ни са на „последния ред“ (има ли значение дали е 3-ти или 4-ти?). Аз вече съм се приготвил ментално да хващам мръфките, дето ще хвърчат от предстоящия филм, който е за лица над 18 години.

Кратката история: група пичове (и една… мацка), които са до един бивши или настоящи военни, убийци, похитители, падат от небето (буквално!) на една далечна планета, която обаче няма нищо общо с планетите, които познаваме от филмите и книгите, а мяза по-скоро на горичката покрай Костинброд. Или местността около Камбаните. Ама без Людмила Живкова. Та пичовете (и… мацката) решават, че ще търсят изход от ситуацията, бродейки из „джунглата“. Постепенно почват да се усещат, че работата е напечена, понеже се натъкват на хаотичния бивак на трима хищници. Абе личи си, че са мъже предаторите! Разхвърляно, боклучаци наоколо, дрипи, празни бутилки от бира, заклан дивеч… Отгоре на това, на мястото вързан четвърти хищник (явно сгазил лука… или там к’вото може да се сгази на тая планета). Наш’те го оглеждат любопитно („Приятно ми е, Калоян!“) и вече са 120% сигурни, че те самите са плячката и бая тичане ще падне. Но преди да кажат „паралелепипед“, биват нападнати от тримата хищници. Успяват да се спасят. Е, поне повечето, де. Бродѝ дава идеята да освободят оня вързания („Приятно ми е, Калоян!“) и той да ги „хвърли“ до планетата Земя, на път за Драгалевци. Все пак са му направили услуга и тука сме на принципа „Ние трéбва да се подържаме в такива моменти!“. Обаче това, което земляните не знаят, е, че тримата хищници са всъщност от Перник и са се сдобили с jailbreak-нати айфони, с които взривяват космическия кораб. Земляните, чиято бройка вече клони към 2,41, решават, че трябва да се изправят лице в лице с врага. Жалко, че оня с лука („Приятно ми е, Калоян!“) е вече убит. Трябва да разчитат сами на себе си. След teh битката, в която всички хищници биват унищожени с ръждива вилица и радиатор от Москвич, останалите двама души се запътват куцукайки към спирката на метрото от трети диаметър, което ще ги отведе директно в жк Княжево… след няколко години.

Разочарование. Смях в залата. Хм, ако бях заспал на тоя филм, дали щях да се събудя в… Inception?

тагове: Predators, кино, ревю, филм, хищници