В Дървеница има доста седеметажни панелки, знам ли…

Винаги съм си мислела, че шарката е нещо, което всички сме карали на 10-12 години и въпросът вече е приключил, но двамата със Съчно ме опровергавате за доста кратко време. Моят спомен от шарката е 10 досадни, дълги и скучни дни с много обриви и пиене на натурални сокове – някой тогава беше решил, че са полезни. Сигурно съм имала и температура. Твърди се, че колкото си по-голям, толкова по-тежко се изкарва шарката. И това опровергавате или просто сте имали много голям късмет …Между другото има случаи, когато вирусът на варицелата се активира и на по-късен етап, тъй като той остава в тялото ти и при отслабена имнунна система, стрес (знаеш, стандартните), се активира отново и се проявява като (болезнен и неприятен) сърбеж, който се разполага по протежение на нервите или спрямо някой орган (но мисля, че това е по-рядко). Цялата история се лекува дълго и с кремове, понякога се налага и с прием на по-тежки лекарства, а името е херпес зостер. Срещу това вече няма имунитет…Явно шарката е необходимото зло. Което като мисъл надали ти помага особено, когато си болен.

PS Защо точно „Дървеница“? :)