Радке, дай един бут и горе ръцете!

… или как разбрах, че имам имен ден!

Дати много трудно помня. Затова на контролни по история винаги ме беше страх да не изкарам бунта на свинаря Ивайло като повод за Втората Световна Война. За да запомня години, ги асоциирах с телефонни номера, номера на входове, цени на продукти и още хиляди неща. Нишката изглеждаше горе-долу така: „Три кила яйца, вход Б, етажът, дето живее Бистра, телефона на Мирчо, ама без двойката отпред, домат и половина, тенекия сирене!“ Бях врачанския Джони Мнемоник! Слава Богу успях да запомня годината на release-а създаването на България: 681, просто защото в нашата класна стая срещу моя чин имаше един плесенясал комунистически плакат с дизайнерски вплетени двете години 681 и 1981, а през втората бях роден и нея нямаше как да забравя! Шестицата и девятката бяха вплетени по доста еротичен начин. Мисля обаче, че по онова време хората не са били запознати с нумерологията на Камасутра… Но това е друга тема.

По тоя повод само помнех датите на рожденните дни на роднини, приятели и колеги, началото и края на ваканциите, както и Коледа и Нова Година (!). Трудно помнех датите около края на юни и юли: 27.6 и 26.7 все едни и същи ми изглеждаха…

Преди няколко години случайно попаднах на една статия във вестник, където на осми ноември честители имения ден на Ангели, Ангелини, Михаиловци, Гавраилци, Райни, Радки, Огняновци, Пламеновци, Емилии и Емиловци, както и на касапи, месари, колбасари и полицаи! Много се зарадвах, че и аз имам имен ден, който е посветен на Св. Архангел Михаил, на когото преди много време (ще да е било преди 681-ва… ;) ) му се пада света на мъртвите при подялбата на света между него и неговите пет братя. Денят преди Архангелов ден е Архангелова Задушница.

И тé така. Курбан няма да правя, но пък ще пия едно винцé по този случай, ще омаам една пържола и ще кажа едно „Честито!“ на адашите, именяците, работещите в месната хранително-вкусова промишленост и униформените, борещи се за ред и законност! Наздраве!