О, видео!

Наскоро сключих брак договор с един онлайн видеоклуб и спонтанно се сетих за срещите ми с различни видеоклубове досега.

Доколкото си спомням, първото докосване на видео-касета изживях някъде към началото на деветдесетте, далече от DVD, торенти, стрийминг & Сие. Срещу нас имаше един гараж, който беше всъщност видеотека. На вратата имаше от онези пластмасови висящи ресни. Ленти, които пречеха на мухите да влизат, сякаш беше вход на месарски магазин. Но след като човек виждаше колко голи месища имаше по етажерките, разбираше връзката с мухите. В мижавото гаражче на площ от 3-4 кв. м. и миришещо на мухъл, цигари и пот бяха наредени по рафтовете касети без обложки, само с номерация. От един мазен каталог си избираш какъв филм искаш и каката ти го даваше. За „депозит“ моите приятели, които имаха видео, оставяха я паспорта на сестра си, я на баща си. Аз за съжаление не бях богоизбран, нямах видеоапарат и затова гледах у другите. Но понеже бях с вкус, а бях и киноман, другите ме викаха да им избирам филми. Аз се превъплащавах в ролята на Франсоа Трюфо, оставяхме един-два паспорта в подпиканото гаражче, нарамвахме торбата с касетите и отивахме у приятел да гледаме. Взимахме си най-вече екшън филми, за друго не можех да убедя съзрителите си. Качеството беше плачевно, лентата беше на места разтеглена като конец, картината отчасти с такъв снеговалеж, че и на Мусала не са виждали такъв, а дублажите бяха най-вече от един човек, явно правени симултанно. Чичéто така говореше, сякаш оса го бе ухапала по джуката, а и току-що се беше скарал с гаджето си. Той дублираше мъже, жени, деца, кучета, котки, табели…

Поради безличността на касетите, без обложка и кутия, веднъж се случи така, че на един рожден ден вместо две касети Луи дьо Фюнес аха да изгледаме две касети порно! Всъщност лошото качество  и метеорологичните условия, т.е. снеговалежа, затрудниха гледането и на петата минута се отказахме… Но си представете сценката: Десет хлапета „маат“ сандвичи с лютеница „Хорце“ и шпек салам, наливат се с швепс и гледат как две какички се чекнат като гимнастички в снежна буря…

След доста време и аз се сдобих с модерен апарат и ходех да си изимам филми. On-the-fly „рецензиите“ на жената във видеотеката бяха отчасти в помощ: „и там стаа некфо мазало“, „и тия там нещо се сцепват яко“ но и „тоя е некъф ебати звера, ти казвам“ описваха в кратце за какво ставаше дума и спонтанно решавах какво да взема и какво не, разбира се реципрочно на идеите на „съветничката“…

В Германия първата видеотека, която посетих, беше меко казано коптор! Цигарен дим навсякъде, стотици касети на малко място, касети с разпищолили се цицорани до касети с детски анимационни филмчета… Грозотия!

Вторият видео-клуб имаше по-голям избор, беше чист, но с… два входа. Единият за хора над 18, който минаваше през море от сибирски гимнастички (вж. по-горе) и един, който се водеше главен, но беше някак си скрит. Отне ми две седмици да го намеря!

Третата видеотека беше може би най-добрата, която съм посещавал досега! Тя е част от веригата, носеща интересното име Filmgalerie 451. Имат много богат избор и най-вече доста касети със стари филми, които не са изкарвани на диск. Освен известните blockbuster-и ще намерите и стари, чуждестранни и по-специални редки филми. Самата видеотека бе много уютна, момичето, работещо там, имаше една немска овчарка, въргаляща се по цял ден между рафтовете…

Бил съм клиент и на vidirent. Те даваха филми под наем в индустриални количества! Две седмици след release датата на определен филм, 75% от DVD-тата му се разпродаваха на половин цена: Що дискове съм купувал оттам… Работеха до полунощ, което беше супер. А и момичето там имаше добър филмов вкус!

В крайна сметка реших, че ще е по-удобно, а и по-евтино да ми доставят филмите в къщи, а не да се разкарвам до далечни видеотеки и да се вайкам за изчерпани филми.

Aaaaand… action!