… всъщност това си е оксиморон, де! Не съм великия четец, понеже а) не разполагам с много свободно време и б) не разполагам с много свободно време, но от време на време определени букви, написани в определен ред успяват да ме грабнат.

Елида ме покани да участвам в щафетата, която има за цел да разучи, изследва и покаже дали си падате по книги или те по вас. Почвам!

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Да, най-вече Knabbergebäck: солети, бисквити, нещо леко. Като малък обичах да си чета Български Народни Приказки и похапвах едни соленки. Наскоро се зачетох в старите и прашлясали приказки пак и вкусът на соленките отново се появи в устата ми…

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Пия всичко без алкохол. По време на четене мога да пия леден чай, кола, вода, Spezi (1:1 микс между кола и портокалов сок) и др.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По принцип помня горе-долу докъде съм стигнал. Навремето имах книгоразделител, направен от стара осветена кинолента, брак. Беше много яко, хлапетата много ми завиждаха. Така и не разбрах от кой филм е лентата, нищо не се виждаше в квадратите. Може би стар български филм-класика, научно-популярен филм или пък реч на бай Тошо… От време на време ползвам химикалка за разделител, макар, че не е хубаво за самата книга. Почти не драскам по книги. В училище обаче си водех бележки с молив из страниците.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Но в последно време ми се налага да чета изцяло научно-техническа литература. Но съм фен на книги-пътеводители, книги-пътеписи, хумористични произведения от всякакъв вид… Като дете съм чел книги-игри и бях много доволен („Ако искаш да се биеш със звяра, отиди на страница 63 и чети натам!“). Не си падам по „литературна цинцифуция“: Имануел Кант, Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Готхолд Ефраим Лесинг… Чел съм ги (дори в оригинал!) и съм имал чувството, че ми кървят ушите и че мозъкът ми се опитва да се само-reboot-ва отчаяно, щото е нагвáцал в buffer overflow. Все си мисля, че тези писатели са имали много тежко детство и не са им давали да си играят до късно навън пред блока…
Има и разбира се хубави книги. „Четецът“ на Бернхард Шлинк и „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд ми харесаха например, чел съм ги като ученик.
Сещам се за вица, дето един застанал пред паметника на Шилер, ухилил се и рекъл: „Гьоте, Гьотеее, знам те аз! Малка нощна музика, а? Та-да-да-даааааам!“

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от това каквото се случва в момента в книгата. Ако е напрегнато, чета докрай. Обедната почивка ще трябва да почака. Навремето като бях още на към 12, мой връстник ми подари книгата по филма „Вечно млад“. Действието така ме грабна, че прочетох книгата на един дъх за половин-един ден! После очите ми едва ли не се мяткаха отляво надясно, все едно бях прекалил с консумацията на акумулаторна киселина…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да. Първите редове са решаващи. Ако авторът не може да ме грабне на първата страница, книгата бива веднага забутвана по рафтовете. В най-лошия случай се подарява на полу-непознат човек с думите „Книгата ще ти хареса, краят е много завързан и изненадващ!“ или баба ми я използва за подложка, когато почне да затваря буркани и зарзават.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
В повечето случаи да. Имах щастието да съм с дядо-писател. Много ерудиран човек, който беше като екциклопедия: за каквато и дума да го питам, той знаеше какво означава, откъде произлиза и т.н.

Какво четеш в момента?
Наръчник за създаване на стереоскопични образи с програма за три-измерна анимация.

Коя е последната книга, която си купи?
Наръчник за създаване на стереоскопични образи с програма за три-измерна анимация. :)

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Поради липсата на много свободно време, а и липсата на достатъчно ресурси за мулти-таскинг относно четене на книги, предпочитам да чета по една книга, за да няма издънки като: „Хм, главният герой яздеше коня си из прерията, а сега вече на Марс кацнал…“

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, но се нуждая от светлина, тишина, мека и удобна постелка. Чета вечер. През деня също, ако е уикенд, лошо време и пр.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
По-скоро самостоятелни издания. Иначе пак проблемът с мулти-таскинга.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Джеръм К. Джеръм с „Трима души в една лодка“. Винаги ме разсмива!

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Няма организация. В зависимост от тежестта и свободното място по рафтовете.

Предавам щафетата на Каладан, Атанас Боев (може и в свободна фирма, без Q&A стил), както и на Архиватора. Може да им хареса!